Иван Табаков (предприемач)
Иван Табаков | |
български индустриалец | |
![]() инж. Иван Табаков през 1929 г. | |
Роден | Иван Петров Табаков
11 ноември 1894 г.
|
---|---|
Починал | 1958 г.
|
Националност | ![]() |
Семейство | |
Съпруга | Богдана Панева |
Деца | Недялка и Пенка Табакови |
Иван Петров Табаков е български индустриалец и машинен инженер.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Инж. Иван Табаков е роден на 11 ноември 1894 г. в с. Ново село, Троянско, в семейството на Пена и Петър Табакови. Потомък е на стар и благороден новоселски род. Има 6 братя и сестри. Баща му Петър Табаков работи като данъчен служител /общински бирник/ в кметството в с. Ново село. Майка му Пена Табакова умира през 1918 г., оставяйки децата на грижите на овдовелия баща.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%2C_1936%D0%B3.jpg/220px-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%2C_1936%D0%B3.jpg)
През 1933 г. Иван Табаков се жени за Богдана Панева, дъщеря на запасния генерал Ангел Панев. През 1934 и 1935 г. една след друга се раждат дъщерите Недялка и Пенка.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fe/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%2C_1936%D0%B3.jpg/220px-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%2C_1936%D0%B3.jpg)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Иван Табаков завършва гимназия в Севлиево. Става учител в село Ряховците. Записва се да учи право, но с избухването на Първата световна война през 1914 г. е мобилизиран и отива войник в Ксанти. След края на войната през 1918 г., решава да замине да следва в Германия. Пристига в град Хановер, където работи в машиностроителните заводи „Ханомаг“, усилено учи немски и впоследствие се записва да следва машинно инженерство в Техническия университет в Хановер.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Фабрика „Титания“[редактиране | редактиране на кода]
След като завършва следването си в Хановер, решава да се завърне и да инвестира в България заедно със свой състудент, Херман Хамерзен. Купуват земя в Красно село, Боянско, и построяват фабрика. От Германия се внасят машини и оборудване. През 1925 г. е регистрирана метална фабрика „Титания“ за производство на алуминиеви и емайлирани съдове, електродомакински апарати, емайлирани табели и др. [1] Това е първата по рода си и най-голяма в България фабрика за емайлирани и алуминиеви изделия, собственост на Акционерно дружество „инж. Табаков и С-ие“.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/%D0%A4%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1937%D0%B3._%D0%B2_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%2C_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.jpg/220px-%D0%A4%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1937%D0%B3._%D0%B2_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%2C_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.jpg)
Във фабриката има почти 100 работници, сред които почти всичките братя и сестри на Иван Табаков. Рекламната си кампания започват, като пържат палачинки в алуминиев тиган пред магазините „Хермес“ на бул. Дондуков №23 и №10. Фабриката поема сериозни поръчки, оборудва военни поделения, училища, произвежда модерни за времето си висококачествени емайлирани изделия, готварски печки, битови и промишлени пещи и други съоръжения. Печели награди от международни и национални изложения и панаири. През 1946 г. се открива клон на фабрика „Титания“ в Пловдив. [2] Инж. Иван Табаков патентова редица технологии и съоръжения.[3] Участва активно в сесиите на Софийската индустриална търговска камара. Член е на управителния съвет на Съюза на българските индустриалци.[4]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%98%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%2C_17._%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1938%D0%B3.jpg/220px-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%98%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%2C_17._%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1938%D0%B3.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%2C_1942%D0%B3.jpg/220px-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%2C_1942%D0%B3.jpg)
Благотворителна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След голямата бомбардировка в София през 1942 г. цялата столица се евакуира.[5] Иван Табаков пристига в родното си Ново село, заедно със съпругата си и двете си деца. Нанасят се в къщата на Кирил Стоянов Балджиев. През кризисните следвоенни години проблемът с осветлението в селото е сериозен – светят си с газеничета, кандила или свещи. По настояване на няколко души, инж. Табаков се съгласява да електрифицира селото.[6] Решено е да се използва водната енергия на една от водениците, но само вечер и нощем. Доставя едно динамо и го монтира в една от водениците. Почти във всеки дом вътрешната инсталация бива направена лично от него. Тя е проста и лека, тъй като е предвиждан ток само за осветление. Електрическият ток е слаб и непостоянен, а осветлението – бледо и жълтеникаво, особено в долната махала, но във всички случаи много по-добро от кандилата.[7]
Иван Табаков помага на много хора. Прави дарения на училища и социални домове, подпомага частни инициативи, създава фондация „Пена и Петър Табакови“ в родното си Ново село.
След 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]
Когато на 5 септември 1944 г. Царство България скъсва дипломатическите си отношения с Третия райх[8], германските поданици, притежаващи капитали в страната, напускат България. Заминава си и семейството на инж. Херман Хамерзен. Участието му в размер на 50% във фабриката и имуществото му биват иззети. Автомобилът му става собственост на областния комитет на Отечествения фронт, а къщата му става „Клуб на работническата партия – район Красно село“. Ръководството на фабрика „Титания“ се поема от Управлението на Надзора върху неприятелските имоти в България [9] в лицето на Любомир Митиков. В качеството си на съсобственик и технически директор, инж. Иван Табаков продължава да работи активно въпреки огромните трудности. В края на войната българската индустрия се намира в тежък колапс, което налага въвеждане на гражданска мобилизация на предприятията. Материалите и суровините се разпределят с наряди от министерството на индустрията и по този начин държавата определя обема на производството. Стига се дори до определянето на асортимента и качеството. Въведени са разходни норми и нормирани цени на продукцията, които правят производството нерентабилно и губещо. Фабрика „Титания“ страда от липса на суровини, недостиг на горива и резервни части, забава на доставки и плащания. Въпреки това се изпълняват преимуществено държавни поръчки, снабдяват се българските военни части, болници и социални заведения. Голяма част от доставките са за съветската армия.
През май 1946 г. се приема Закон за предаване в собственост на Съветския съюз на германското имущество в България.[9][10] По силата на този закон Съветският съюз става собственик на половината от фабрика „Титания“, принадлежала преди на инж. Хамерзен в общото акционерно дружество. Създава се т.нар. „Управление на съветските имущества в България“[8], което поема управлението на фабриката. За директор на цялото предприятие е назначен Филип Садовников. На 23. декември 1947 г. фабрика „Титания“ е национализирана.[11] Дялът от 50% на Иван Табаков в собствеността на фабриката и акционерното дружество е национализиран, както и всички машини и съоръжения, активите и банковите сметки, половината от собствената му къща, родната къщата на жена му Богданка. Фабрика Титания влиза в собственост на държавата с няколко десетки милиона активен баланс, с модерни машини, научно-организирано производство и собствени индустриални и битови постройки.
Управляващият фабриката по това време представител на Управлението на съветските имущества в България Божерянов назначава инж. Иван Табаков през 1948 г. за технически директор, на която длъжност той остава до 1950 г. След 1950 г. всички производствени инсталации и съоръжения на фабрика „Титания“ са преместени в ДИП „Оборище “– Военна рампа. Там инж. Табаков ръководи строежа и монтажа на нова електрическа индукционна пещ за емайлиране. От април 1950 г. постъпва като технически ръководител в „Елпром“ [12] – силнотоков завод „Васил Коларов“, където поставя основите на отдела за електрически индустриални пещи.[13][14]
Фотохартия „Фохар“[редактиране | редактиране на кода]
От април 1951 г. е назначен за технически ръководител на отдел Производство на фотохартии към Комитета за кинематография. Там той разработва и внедрява технология за съвременно производство на фотохартия и други материали и съоръжения. Участва дейно в създаването на новопроектираната фабрика Фохар и полага основите на модерното производство на кино-, фото- и рентгенови материали и хартия. В нея той работи до 1958 г., когато се пенсионира по болест.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Иван Табаков умира през 1958 г. от чернодробен карцином в дома си, в Красно село.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Определение 987 на Соф. Окр. Съд, публикувано в ДВ бр. 85 от 16.07.1925. ДА София, Фонд 3к, опис 6, А.Е. 2988[неработеща препратка]
- ↑ Обявление 429-25-VI на Софийски областен съд, определение 4083 от 30.09.1945. ДА София, Фонд 3к, опис 6, А.Е. 2988, лист 18
- ↑ Патент за изобретение №6631 от 23.04.1947 – „Практичен способ за байцоване“. Заявление за патент вх.№ 1987 от 07.04.1947
- ↑ Протокол №10 от Общото събрание на Съюза на българските индустриалци от 19.03.1942 г.
- ↑ Чърчил иска София изравнена[неработеща препратка]
- ↑ „И аз бях на този свят...“ д-р Иван Пачников, 1993, Дунав Прес, Русе; Закъсняло извинение – стр. 132 – 133
- ↑ Пачников, Иван. И аз бях на този свят. 1993.
- ↑ а б Кремъл май претендира за платени имоти – в-к Банкер, 15.06.2002 – Ст. н. с. д-р Господинка Никова, Институт по история към БАН
- ↑ а б Архив: ЦДА – 12, Номер на фонд: 477
- ↑ ДВ, бр. 120/31. 05. 1946 г.
- ↑ ДВ, бр. 302/ 27.12. 1947 г.
- ↑ История на „Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България“ АД
- ↑ в-к Вечерни новини, бр 136/ 11.06. 1953 – Електрическа индукционна пещ
- ↑ в-к Сталинско знаме, бр 281/ 27.11. 1953 – ДИП Елпром има своя емайлова пещ
- „Закъсняло извинение“, част от книгата „И аз бях на този свят“, Иван Пачников, 1993, Дунав Прес, Русе