Иван Сакъзов
| Иван Сакъзов | |
| български историк и юрист | |
| Роден | Иван Янков Сакъзов
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1935 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | стопанска история |
| Работил в | Софийски университет |
| Титла | доцент |
| Семейство | |
| Баща | Янко Сакъзов |
| Майка | Анна Карима |
Иван Янков Сакъ̀зов е български историк и юрист, доцент в Софийския университет.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 юли 1895 г. в София в семейството на политика Янко Сакъзов и писателката Анна Карима. През 1920 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет.[2] След това специализира в Лайпциг, където защитава докторантура по философия през 1921 г. От 1921 до 1928 г. проучва архивни и библиотечни фондове в Рим, Венеция, Дубровник, Париж, Берлин. Издирва сведения за икономическото минало на българските земи. Поставя началото на преподаването на стопанска история в Софийския университет.[1] От 1932 до 1935 г. е частен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Умира на 9 октомври 1935 г. в София.[2]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на множество научни статии посветени на стопанската история на България.[2]
- „Средновековното манастирско стопанство в България“ (1923)
- „Данъчната система в средновековните манастири“ (1924)
- „Външната и вътрешната търговия на България през VII-XI век“ (1924)
- „Манастирското стопанство през турско време“ (1925)
- „Материалната култура на средновековната църква“ (1927)
- „Търговията на България с Анкона през XVI-XVII век по нови извори“ (1929)
- „Стопанството в средновековна България“ (1929, на немски език)
- „Обществено и стопанско развитие на България при Асеневци“ (1930)
- „Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през XVI-XVII столетие. Страници из стопанската история на България“ (1930)
- „Новооткрити документи от края на XIV век за българи от Македония, продавани като роби“ (1932)
- „Влиянието на Цариград върху стопанското минало на България до X в.“ (1933 – 1934)
- „Стопанските връзки на България“ (1934 – 1935)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Един рано загинал учен“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. VIII, бр. 286, София, 23 октомври 1935 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3829.
- ↑ а б в г Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 283.
|
