Иван Рудников
| Иван Тодоров | |
| Псевдоним | Иван Рудников |
|---|---|
| Роден | 15 септември 1921 г. |
| Починал | 22 декември 2008 г. |
| Националност | българин |
Иван Рудников (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) е български писател и поет, автор на литература за деца, юноши и възрастни.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 или 15 септември 1921[1] в град Фердинанд, дн. Монтана. Получава гимназиално образование във Враца и Видин.[1] През 1944 година завършва Софийския университет със специалност право. Записва се доброволец във Втората световна война и участва в състава на Първа българска армия. По-късно завършва Националната школа за запасни офицери „Христо Ботев“.[2]
В различни етапи от живота си Рудников работи като съдия и адвокат.[1] Редактор е в издателствата „Профиздат“ и „Държавно военно издателство“.[3]
Получава своя псевдоним от чипровския обществен деец Георги Кафеджийски.[4] Иван Рудников е автор на повече от 20 книги за деца и възрастни. Творбите му са преведени в чужбина.[3]
През 2006 година е обявен за почетен гражданин на Монтана, по случай неговата 85-годишнина и приносът му в българската литература.[2]
Женен е и има син.[5] Умира в София през 2008 година.[3]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Конник през пустата“
- „Птиците пеят за вас“
- „В името на мира“ (1951)
- „На широк фронт“ (1953)
- „Път в живота“ (1953, поеми)
- „Звезди над Копривщица“ (1962)
- „Чайки край Китен“ (1964, стихове)
- „Двамата гуслари“ (1966, приказка)
- „Разбити бункери“ (1967, стихове)
- „Скъпоценните камъчета“ (1967, приказка)
- „Слънце в мансардата“ (1968)
- „Песента се ражда с утрото“ (1969, стихове)
- „Весело изворче“ (1970, стихове за деца)
- „Торба лъжи“ (1971, приказка)
- „Ержебет“ (1976, поема в стихове)
- „Жертвоприношение“ (1979)
- „Искрица от зората“ (1979, стихове)
- „Космически бездни“ (1979)
- „Дъщеря на слънцето“ (1983, приказка)
- „Плашилото с добро сърце“ (1984)
- „Легенда за Ропотамо“ (1987, приказка)
- „Бабино ушенце“ (1989, стихове за деца)
- „Най-свят и вечен“ (1995)
- „Белоградчишка симфония“ (1996, лирика)
- „Охридско сияние“ (1998, лирика)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Иван Рудников (Биография) // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 15 септември 2011.
- ↑ а б Поетът Иван Рудников бе награден с почетния знак на Община Монтана // „Монтана днес“. Посетен на 15 септември 2011.
- ↑ а б в РУДНИКОВ, Иван (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) // Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана. Посетен на 15 септември 2011.
- ↑ Рицарят на честта // в. „Слово плюс“. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 15 септември 2011.
- ↑ РУДНИКОВ, Иван Стефанов (13.09.1921) // Знам.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 15 септември 2011.
