Иван Прижов

Иван Прижов
руски публицист, революционер, историк, етнограф
Роден	22 септември 1827 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	27 юли 1885 г. (стар стил) Русия
Литература
Псевдоним	Благовещенский
Иван Прижов в Общомедия

Иван Гаврилович Прижов е руски публицист, революционер, историк, етнограф.

Биография

Роден е на 22 септември (4 октомври) 1827 г. в Москва, Руска империя. Родителите му са от село Середниково, Московска област. Баща му, Гавриил Захарович Прижов, е чиновник в Мариинската болница в Москва, ветеран от Френско-руската война от 1812 г. Участник е в Бородинската битка и получава орден „Св. Владимир“, който му даде право да получи наследствено благородство. Иван Прижов е най-голямото от четирите деца в семейството. През 1849 г. завършва Първа московска гимназия, а след това учи в Медицинския факултет на Московския университет, но не завършва.

От 18 януари 1852 г. е чиновник в Московската гражданска палата, а след това работи в частна железопътна линия. От 1868 г. е началник на железопътната линия Витебск – Орил – Харков – Киев. През същата година се запознава с революционера Пьотър Успенски. Заедно с него на 1 ноември 1869 г. участва в убийството на студента Иванов. Арестуван е на 3 декември 1869 г., на 5 март 1870 г. е прехвърлен в крепостта Петър и Павел. По време на процеса на 1 – 5 юли 1871 г. е осъден на лишаване от всички права на богатството си, дванадесет години усърден труд и вечно заселване в Сибир. На 15 септември 1871 г. е прехвърлен в затвора в Санкт Петербург. По-късно е преместен в Иркутск и работи в металургичния завод в Забайкалския край. През 1881 г. е заселен в Сибир. Умира на 27 юли 1885 г. в завода в Петровск-Забайкалски, Руска империя.

Творчество

1860

• Иван Яковлевич Корейша, лжепророк – „Наше время“, № 34.
• „Кликуши“ А. Клементковского – „Наше время“ № 37.
• Очерки древне-русского быта – „Наше время“ № 44 – 45.
• Московские новости – „Русский инвалид“, № 239.
• Литературная летопись – „Спб; ведомости“, № 253.
• Житие Ивана Яковлевича, известного пророка в Москве. Н. Л. Тиблен, СПб. – 1860. 52 с.

1861

• Из Москвы – „Спб. ведомости“, № 113, 190, 229.
• Из деревни – „Спб. ведомости“, № 242.
• Московские юродивые – „Северная пчела“, № 125.
• Петербург и Москва – „Северная пчела“, № 60.
• Нечто о воронежских пустосвятах и юродивых – „Воронежская беседа“, стр. 144 – 145.
• Памятники народного быта болгар, т. I., М. (в съавторство с Любен Каравелов)

1862

• Юродственное племя – „Развлечение“, № 4, 13, 14, 31, 46 и 48,
• Юродство в Москве – „Московские ведомости“, № 156.
• Москва 4 октября – „Современное слово“, № 112.
• Нищенство – „Современное слово“, № 125
• Библиографические известия – „Филологические записки“, вып. 1-й. – „Московские ведомости“ № 241.
• Новое приложение фотографии к археологии и искусству – „Московские ведомости“, № 232 (также „Северная пчела“, № 235).
• По поводу заметки о религиозном и нравственном образовании в московских гимназиях – „Современная летопись“, № 47.
• Сказание о кончине и погребении московских юродивых Семена Митрича и Ивана Яковлевича, М.
• Нищие на святой Руси: материалы для истории общественного и народного быта в России. Изд. М. И. Смирнова, 1862. 139 с.

1863

• Юродственное племя – „Развлечение“, № 35.
• Из-под Новинского, что в Москве – „Голос“, № 56.

1864

• Наша общественная жизнь – „Развлечение“, № 6.
• Кабацкие целовальники – „Развлечение“, № 13.
• Городские пьяницы – „Развлечение“, № 22.
• Pia desideria. По поводу книги Н. П. Бочарова – „Голос“, № 277.
• Лекции г. Стороженко о Шекспире – „Московские губернские ведомости“, № 3.

1865

• Нравы и обычаи Углича – „Спб. ведомости“, № 13.
• Углицкие юродивые и предсказатели – „Спб. ведомости“, № 34.
• Библиография. Древности – „Голос“, № 214.
• 26 московских юродивых, пророков, дур и дураков – „Развлечение“, № 12 и книгой в изд. Н. Баркова (Москва).
• Он и она – „Развлечение“, № 20.
• Купец-лавочник – „Развлечение“, № 43.

1866

• Смешное – „Развлечение“, № 14.
• Корчма – „Русский архив“, № 7, стр. 1053 – 1064.
• „Русские замечательные люди“ А. Суворина – „Московская газета“, № 3.

1867

• Лях в историческом отношении – „Голос“, № 17.
• Библиография. „Об историческом наслоении в славянском словообразовании“, сочинение Дювернуа. „Кобзарь“ Тараса Шевченко – „Голос“, № 207.

1868

• От Москвы до Киева – „Современная летопись“, № 13.
• Что делалось прежде, когда голод постигал народ – „Московские ведомости“, № 68.
• Русские кликуши – „Вестник Европы“, кн. X, стр. 641 – 672.
• История кабаков в России в связи с историей русского народа. Издание М. О. Вольфа, 1868. 320 с.

1869

• Малороссия (Южная Русь) в истории её литературы с XI по XVIII век – „Филологические записки“, вып. I—II.

1881

• Сибирский Никола – „Порядок“, № 295.
• Староверы – „Русский курьер“, №№ 11 и 15.

1882

• Записки о Сибири: 1. Охота на бродяг. 2. Староверы – „Вестник Европы“, кн. IX, стр. 291 – 325.
• Прыжов И. Г. Очерки русского быта Архив на оригинала от 2020-09-25 в Wayback Machine. / Отв. ред. О. А. Платонов. – М.: Институт русской цивилизации, 2017. – 640 с. ISBN 978-5-4261-0159-3