Направо към съдържанието

Иван Попиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попиванов.

Иван Попиванов
български литературовед, професор, доктор на филологическите науки
Роден
Починал
2019 г. (91 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Подпис
Иван Попиванов в Общомедия

Иван Ганчев Попиванов е български литературовед, професор, доктор на филологическите науки.

Иван Попиванов е роден на 30 ноември 1927 г. в Кермен.

Завършва гимназия в Ямбол (1946) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1950). След дипломирането си учителства в Ямбол (1955 – 1959) и работи като редактор във в. „Народен другар“ в Ямбол. Асистент (1959), доцент (1972) и професор (1982) в катедрата по теория на литературата в СУ.

Защитава кандидатска дисертация на тема „Основни проблеми на реалистичната литературна композиция“ (1967) и докторска дисертация на тема „Аспекти на трагикомичното в литературата“ (1979).

Лектор по български език и литература в Будапеща (1963 – 1965). Редактор в списание „Пламък“ (1967 – 1970) и вестник „Литературен фронт“ (1971). Секретар по въпросите на критиката в Съюза на българските писатели (1983 – 1989).[1]

  • Носител на Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.
  • „Принципи на литературната композиция“. 1964.
  • Орлин Василев. Литературно-критически очерк“. 1965.
  • Христо Ясенов. Очерк“. 1968.
  • „Захари Стоянов“. 1969.
  • „Творчески принципи“. 1969.
  • „Светоглед, идейност, творчество“. 1970.
  • „Проблеми на литературния жанр“. 1972.
  • „Въпроси на литературната теория“. 1973.
  • Любен Каравелов“. 1975.
  • „Патос и творчески подход“. 1975.
  • „Аспекти и образи“. 1977.
  • „Трагикомичното в литературата“. 1978.
  • „С величието на труда“. 1980.
  • „Същност и структура на литературната творба“. 1980.
  • „Ескизи и портрети“. 1981.
  • „Творчески устреми“. 1981.
  • „Жанр и жанрова специфика“. 1984.
  • „Литературна теория“. 1984.
  • „Съвременната поезия. Естетически насоки“. 1986.
  • „Теория на литературната творба“. 1987.
  • „Светъл като песен. Художествено-документален „роман“ за Христо Ясенов“. 1987.
  1. Ил. Костова. – В: Речник по нова българска литература, С., Хемус, 1994, с.285 – 286.