Иван Мечкуевски

Иван Мечкуевски
	Иван Мечкуевски
български офицер
	Иван Мечкуевски като артилерийски поручик
Звание	полковник
Години на служба	1893 – 1920
Род войски	артилерия
Командвания	7-и артилерийски полк
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 януари 1876 г. Мечкуевци, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Иван Стойчев Мечкуевски е български офицер, артилерийски полковник, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на отделение от 14^-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), по-късно командир на 7^-и артилерийски полк и началник на 1^-ви армейски огнестрелен склад.

Биография

Иван Мечкуевски е роден на 24 януари 1876 г. в Мечкуевци, Османска империя. През 1893 г. завършва Военното на негово Княжеско Височество училище с 15^-и випуск и на 2 август е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1897 г. в чин поручик, а през 1904 г. в чин капитан. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор. В периода от 1893 до 1915 г. Иван Мечкуевски служи във 2^-ри артилерийски полк и 2^-ри планински артилерийски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) служи като командир на отделение от 14^-и артилерийски полк, като на 30 май 1916 г. е произведен в чин подполковник. През 1917 г. е награден съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас^[1], а през 1921 г. съгласно заповед № 355 е награден с Народен орден „За военна заслуга“, ІV степен, с военно отличие^[2].

След войната, на 5 юли 1919 г. е произведен в чин полковник. Служи в 24^-ти артилерийски полк, 17^-и артилерийски полк, като командир на 7^-и артилерийски полк и като началник на 1^-ви армейски огнерстрелен склад. Уволнен е от служба на 8 декември 1920 г.

Подпоручик (2 август 1893)
Поручик (2 август 1897)
Капитан (1904)
Майор (18 май 1913)
Подполковник (30 май 1916)
Полковник (5 юли 1919)

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 244.