Иван Манолов (поет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Манолов.
| Иван Манолов | |
| български поет и корабен механик | |
| Роден |
с. Добрина (дн. квартал на Провадия), Народна република България |
|---|---|
| Починал | 11 ноември 2005 г.
|
| Националност |  България |
| Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
Иван Манолов Димитров е български поет, корабен механик, конструктор и директор на транспортна фирма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Иван Димитров е роден на 30 март 1961 г. в село Добрина, днес квартал на град Провадия, Варненско. Завършил е началното си образование в с. Добрина. Преместил се е заедно със семейството си в с. Страшимирово, Варненско, а през 1978 г. в гр. Варна. Основното си образование завършва в с. Езерово. Учи в строителен техникум „Васил Левски“ специалност „Геодезия и картография“, където през 1979 г. завършва средното си образование. Приет е във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ специалност „Корабни машини и механизми“, което завършва през 1984 г.[1]
Професионално развитие и кончина
[редактиране | редактиране на кода]Започва трудовия си стаж в Параходство „Български морски флот“ като механик от 24 октомври 1984 г. до 20 януари 1987 г. От 1 февруари 1987 г. работи като конструктор, а впоследствие и като научен сътрудник в НПК „Черно море“, Институт „Електрон“.[1]
На 27 юни 1994 г. започва работа в транспортна фирма „Ню Шанс“ АД – София като заместник, а по-късно и като изпълнителен директор на клон – Варна. Там работи до 20 септември 1997 г., когато става съсобственик на фирмата и я преименува на „Понтеа“ ООД – Варна. Заеманата от него длъжност е управител (1997 – 2003).
На 15 септември 2003 г. отново започва работа в Параходство БМФ като механик до смъртта си.
Загива на 11 ноември 2005 г. при авария на моторен кораб „Лиляна Димитрова“, на който е механик.[1][2]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1984 г. сключва граждански брак. Има две дъщери.
Литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]В Морското училище оглавява литературният кръжок. Като курсант печели множество престижни награди.
Иван Манолов е и един от изтъкнатите варненски поети. Има множество публикации в литературните вестници и списания. През 2000 г. става член на Съюза на българските писатели. Приживе има три издадени стихосбирки. С последната си книга, „Внезапна спирачка“, през 2005 г. печели награда Варна за литература. Посмъртно е издадена „Вратата. Събрани стихотворения“ (2007).[1]
Превеждан на руски език и публикуван в сп. „Литературная учеба“ и „Меценат и мир“.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Нито спасител, нито палач (1993)
- Криле на разпятие (2000)
- Внезапна спирачка (2005)
- Вратата (2007)
- За него
- Георгиев, К. „Иван Манолов (1961 – 2005 г.)“. В: Близки върхове. Спомени. Варна, Издателство „Онгъл“, 2015, с. 39-47.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Биографична справка за Иван Манолов в Литературен свят.
- ↑ а б Напусна ни поетът Иван Манолов // Електронен бюлетин „Културни новини“, 12 декември 2005. Посетен на 04.08.2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Манолов в Литературен свят
- Иван Манолов в Литернет
- От и за Иван Манолов[неработеща препратка], сп. „Простори“, 2006
|
