Иван Кънев
- Тази статия е за художника. За революционера вижте Иван Кънев (революционер).
Иван Кънев | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Национална художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Академия | ВИИИ „Нколай Павлович“ |
Учители | проф. Александър Поплилов |
Направление | приложна графика |
Семейство | |
Деца | Каля Зографова |
Иван Петков Кънев е български художник – график и живописец, работи основно пейзажи, натюрморти и портрети. Баща е на художничката Каля Зографова.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 март 1935 г. в Нова Загора. През 1963 година завършва специалност приложна графика на ВИИИ „Нколай Павлович“ в класа на проф. Александър Поплилов.
Работи като музеен работник: от 1963 до 1968 година в Сливенската художествена галерия, а от 1968 до 1973 година – в Националната художествена галерия. Между 1973 и 1985 година работи в дирекция „Музеи“ при Комитета за култура като специалист по художествените галерии. От 1985 до 1993 година заема поста директор на Софийската градска художествена галерия.[1]
Още от 1965 година Иван Кънев започва да излага творбите си в общи художествени изложби. Първата му самостоятелна изложба е през 1973 година в София. Самостоятелни изложби прави още в Сливен, Нова Загора, Смолян, Казанлък, и в чужбина: Сирия, Полша, Унгария, Зимбабве. През 2002 година по повод Ивановден прави в София съвместна изложба на живопис и малка пластика заедно с художника Иван Яхнаджиев и скулптора Иван Иванов-Кулински. През 2005 година юбилейна изложба по повод 70-годишнината на Кънев е организирана в СГХГ.[1]
Творби на Иван Кънев са притежание на НХГ, СГХГ, художествените галерии в Берковица, Казанлък, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Търговище, както и на частни колекционери от България, Франция, Швейцария, Дания.[1][2][3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Информация за юбилейната изложба на Иван Кънев, СГХГ, 2005 година, сайт на СГХГ
- ↑ Алманах на новозагорските художници.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.