Иван Кошинов

Иван Кошинов
български генерал
Роден	1 ноември 1927 г. Разлив, Царство България
Починал	15 октомври 2008 г. София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил във	Военна академия „Георги Раковски“ Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-лейтенант

Иван Цанов Кошинов е български комунист, инженер, офицер (генерал-лейтенант).

Биография

Роден е на 1 ноември 1927 г. в ботевградското село Разлив.

Арестуван е за комунистическа дейност и изключен от гимназията. От 20 март 1943 г. до 8 септември 1944 г. лежи в Сливенския и Софийския затвори. През 1946 г. най-накрая завършва гимназия в Ботевград. В периода август 1946 – 29 април 1949 г. учи във Военното училище в София. От 30 април 1949 г. е командир на курсантски взвод в училището. Остава на този пост до 26 ноември 1952 г. Между 27 ноември 1952 и 9 март 1953 г. е преподавател по артилерийска стрелба във Военното училище. От 10 март 1953 да 12 декември 1954 г. е помощник-началник на артилерийския стрелкови отдел на Командването на артилерията. На 13 декември 1954 г. е назначен за старши помощник-началник в ТСК към Командването на артилерията. Остава на този пост до 8 юни 1955 г. Между 9 юни 1955 и 17 декември 1956 г. е старши помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ към Командването на артилерията. От 18 декември 1956 г. е старши помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ по корпусната армейска и дивизионната артилерия към Командването на артилерията. В периода 7 октомври 1958 г. 4 септември 1959 г. е старши помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ по полковата и батальонната артилерия в същото Командване. От 5 септември 1959 г. до 27 юли 1964 г. учи във Военната академия в София за военен инженер по радиолокаторна техника. След това е назначен за няколко месеца за главен инженер по среден и капитален ремонт на специална и обща радиолокаторна техника и зенитно въоръжение, той и заместник-началник на отдел „РЛТ и зенитно въоръжение в УРАВ и РЛТ“ на Министерството на отбраната (26 юли-18 октомври 1964). От 19 октомври 1964 до 14 октомври 1965 г. е заместник-началник на отдел по ремонта на АВ и РЛТ в Управление „Военно-ремонтни бази и заводи“. На 15 октомври 1965 г. е назначен за директор на 160 АРТРЗ в Божурище. На 22 януари 1967 г. е освободен от поста.

На 23 януари до 30 декември същата година е началник на отдел по ремонта на АВ и РЛТ. От 31 декември 1967 г. до 14 октомври 1968 г. е заместник-началник по техническите въпроси на Управление „Военно-ремонтни бази и заводи“ на Министерството на отбраната. В периода 15 октомври 1968 – 22 януари 1976 г. е началник на Управление „Военноремонтни бази и заводи“ в Главно управление „Военна техника“. На 23 януари 1976 г. е назначен за директор на ДСО „Електрон“. Остава на този пост до 22 септември 1983 г. Между 23 септември 1983 и 14 август 1990 г. е секретар на Партийно-правителствената комисия по отбранителна промишленост (1983-1987) и Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията към Министерския съвет на Народна Република България (1987-1990) . На 15 август 1990 г. е сложен в разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. На 5 март 1991 г. преминава в запаса. Умира на 15 октомври 2008 г. в София. Издава книга „Българска специална електроника (1951 – 1989)“, Изд. Водолей, 2005 (2 доп. изд. 2009).

Гробът на Иван Кошинов в Централните софийски гробища

Образование

• Военно училище в София – август 1946 – 29 април 1949 г.
• Военната академия „Георги Раковски“ – 5 септември 1959 г. до 27 юли 1964 г.

Военни звания

• младши лейтенант (18 август 1950)
• лейтенант (24 август 1951)
• старши лейтенант (17 юни 1952)
• капитан (15 април 1954)
• майор (14 април 1958)
• подполковник (17 април 1962)
• инженер-полковник (12 октомври 1967)
• генерал-майор (7 септември 1981)
• генерал-лейтенант (7 септември 1984)

Награди

• Медал „За безупречна служба“ – III ст.
• Медал „За безупречна служба“ – II ст.
• Медал „25 години народна власт“
• „Народна република България“ – III ст.
• „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове
• „Червено знаме“
• Орден „За храброст“ – II ст.

Бележки

• Портал „Военна история на България“