Направо към съдържанието

Иван Карев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Карев
български художник и сценограф
Роден
1960 г.
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилхудожник, сценограф

Иван Стоянов Карев е български художник и сценограф[1][2].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив през 1960 г. Завършва НГ за сценични и екранни изкуства в Пловдив през 1979 г. През 1987 г. завършва с магистърска степен специалност „Сценография“ в Националната художествена академия, София. Има магистърска степен и по арт мениджмънт от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив от 2018 г.

Член е на Съюза на българските художници.[3]

Съосновател на арт група „АТЕЛИЕ 29“. Работи като щатен сценограф в Драматичния театър „Димитър Димов“, Кърджали (1987 – 1995), щатен сценограф в Драматичен театър „Сълза и смях“, София (1995 – 1997), заместник-директор в Драматично-куклен театър „Константин Величков“, Пазарджик (1998 – 2019) и сценограф на свободна практика.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Сценографски реализации в България

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Карев има повече от 100 сценографски реализации в театрите в България, сред които

  • „Рейс“, Станислав Стратиев, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1987
  • „Антигона“, Жан Ануи, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1987
  • „Любовни булеварди“, Стефан Цанев, реж. Б. Панкин, ДТ „Д. Димов“, 1988
  • „Пред зейналия гроб“, Антонио Валиехо, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1988
  • „Мандат“, Николай Ердман, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1991
  • „Щастлив случай“, Славомир Мрожек, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1991
  • „Сдружени убийци“, Робер Тома, реж. Ст. Генов, ДТ Кърджали, 1991
  • „Капан на смъртта“, Айра Левин, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1992
  • „Черна дупка“, Г. Стефановски, реж. Н. Делчев, Учебен театър НАТФИЗ, София, 1993
  • „Хоровод“, Артур Шницлер, реж. Вл. Александров, ДТ „К. Величков“, Пазарджик, 1993
  • „Изобретателната влюбена“, Лопе де Вега, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Хиляда метра над морето“, Петър Маринков, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Севилският бръснар“ от Пиер дьо Бомарше, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Криворазбраната цивилизация“, Добри Войников, реж. Вл. Александров, Театър „Възраждане“, София, 1994[4]
  • „Семейство Тот“, Ищван Йоркени, реж. Г. Кайцанов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1994
  • „Тъжната крава и нежният бик“, Константин Соколов, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1995[5]
  • „Вишнева градина“, А. П. Чехов, реж. Вл. Александров, ДТ „Сълза и смях“, София, 1995
  • „Боровинкова тишина“, Яна Добрева, реж. проф. Гриша Островски, Театър „Сълза и смях“, София, 1995
  • „Довиждане до другия живот“, Недялко Йорданов, реж. Б. Панкин, Театър „Сълза и смях“, 1996
  • „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Вл. Александров, Сатиричен театър, София, 1999
  • „Задният двор“, Билгесу Еренус, реж. Искендер Алтън, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2001
  • „Любовникът“, Харолд Пинтър, реж. Д. Цолов, ДТ Стара Загора, 2002
  • „Десетте минути на хер Войцек“, Георг Бюхнер, реж. Вл.Александров, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2003
  • „Трима на люлката“, реж. Емре Боздуган, ДКТ „К. Величков“,
  • „Паметта на Водата“, Шийла Стивънсън, реж. проф. Кр. Спасов, ДТ Пазарджик, 2005
  • „Шемет“, Ървин Уелш, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 2006
  • „Вражалец“, Ст. Л. Костов, реж. Г. Стоилов, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2006[6]
  • „Хамлет“, Шекспир, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 2008
  • „Горката Франция“, Жан Ко, реж. Н. Калчев, ДКТ „К. Величков“
  • „Престъпление и наказание“, по Достоевски, реж. Вл. Александров, Народен театър „Иван Вазов“, 2009[7]
  • „Таванът“, Емил Бонев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2010
  • „Великденско вино“, Константин Илиев, реж. Константин Илиев, ДКТ Пазарджик, 2012[8]
  • „Големанов“, Ст. Л. Костов, Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2013[9]
  • „Мъже под чехъл“, Миро Гавран, реж. Владлен Александров, ДКТ „Константин Величков“ Пазарджик, 2013[10]
  • „Червено“, Джон Лоугън, реж. Вл. Александров, Театър 199, София, 2014[11][12]
  • „Одисей пътува за Итака“, Константин Илиев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2016[13]
  • „Лейтенантът от Инишмор“, Мартин Макдона, реж. Ас. Блатечки, ДКТ Пазарджик, 2018[14]
  • „Непоправимо“, Щефан Фьогел, реж. Вл. Александров, Драматичен театър Сливен, 2019[15]
  • „Перфектната сватба“, Робин Хоудън, реж. Вл. Александров, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 2019
  • „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“, Джакомо Пучини, реж. Дейл Морхаус, Varna International Music Academy, 2019
  • „Така правят всички“, Моцарт, реж. Ерик Гибсън, диригент Грегъри Бухалтер, Varna International Music Academy, 2019
  • "Елате ни вижте", Кирил Топалов, реж. Владлен Александров, ДКТ Плевен, 2023

Сценографски реализации в Швеция [16]

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Мурлин Мурло“, от Н. Коляда, 1999, реж. Ж. Сантрач, Театър Калейдоскоп, Малмьо, съвместна с Весела Статкова
  • „Семейни истории“ от Б. Срблянович, 2001, реж. Ж. Сантрач, Театър Калейдоскоп, Малмьо, съвместна с Весела Статкова

Сценографски реализации в Македония

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Йонадав“, Питър Шафър, реж. Вл. Александров, Народен Театър, Щип, 2005
  • „Нирвана“, Констонтин Илиев, реж. Вл. Александров, Народен Театър, Щип, 2006
  • „Жената като бойно поле“, Матей Вишниек, реж. Вл. Александров, Драмски театър, Скопие, 2009
  • „Геноцид 21“, Любиша Георгиевски, реж. Вл. Александров, Драмски театър, Скопие, 2011

Участия в изложби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Всички национални експозиции за сценография след 1987
  • Международно квадриенале на сценографията в Прага – 1987/1995/1999/2003/2007/2011[17]/2015/2023
  • в изложбите и пърформансите на „Ателие 29“ в София, Варна и Сливен
  • в изложби на сдружение „Изкуството днес“ в Баня Старинна в Пловдив:
    • Седмица на съвременното изкуство – 1995;
    • Арт Позитив – 2005;
    • „Сладко“/ Е4000 – 2009;
    • „Аналогографоскоп“ – 2013;
    • „Направо ме убиваш“ – 2014;
    • „Не ми пука“ – 2016;
    • "Не това" - 2022 и др.
  • „Дишай“ – самостоятелна изложба в галерия „Резонанс“, Пловдив, 2016

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1988 – награда за Сценография на Съюза на артистите в България за „Рейс“ от Станислав Стратиев, Драматичен театър „Димитър Димов“, Кърджали

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1995 – Архитект на Националния павилион на България на Международното квадриенале на сценографията в Прага, Чехия
  • 2011 – Арт-мениджър на Националния павилион на България на Международното квадриенале на сценографията в Прага, Чехия[18]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008, с. 216. ISBN 9545287713
  2. ↑ Gjata, Adela. Scenography and Stage Costumes in twentieth-century European Theatre, Edizioni Firenze, 2019, p.110, ISBN 978-88-7970-944-6
  3. ↑ Sbhart.com. СБХ – Членове от Секция Сценография Посетен на 25 септември 2021 г.
  4. ↑ Theatrevazrajdane.bg, Криворазбраната цивилизация Архив на оригинала от 2021-09-25 в Wayback Machine. Посетен на 25 септември 2021
  5. ↑ Theatre.vratsa.eu. Летопис на Национален фестивал на малките театрални форми Посетен на 4 октомври 2021
  6. ↑ Kulturni-novini.info. Зимен фестивал на изкуствата в Пловдив и Пазарджик Посетен на 25 септември 2021
  7. ↑ Theatre.art.bg. „Престъпление и наказание”, по Достоевски, реж. Вл. Александров, Народен театър ”Иван Вазов“, 2009 Посетен на 25 септември 2021
  8. ↑ Salzaismyah.bg. Великденско вино Посетен на 25 септември 2021
  9. ↑ Theatre.art.bg. Големанов. Посетен на 4 октомври 2021
  10. ↑ Премиера на „Мъже под чехъл“ в ДКТ „Константин Величков“.
  11. ↑ Newspaper.kultura.bg. Култура – Брой 17 (3074), 01 май 2015 Посетен на 25 септември 2021
  12. ↑ Theatre199.org. „Червено“, Джон Лоугън, реж. Вл.Александров, Театър 199, София, 2014 Посетен на 25 септември 2021
  13. ↑ Theatre.art.bg, „Одисей пътува за Итака“, К. Илиев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2016 Посетен на 25 септември 2021
  14. ↑ Dkth.bg. Лейтенантът от Инишмор“, М. Макдона, реж. Ас. Блатечки, ДКТ Пазарджик, 2018 Архив на оригинала от 2021-05-06 в Wayback Machine. Посетен на 25 септември 2021
  15. ↑ Theatresliven.com. „Непоправимо“, Щ.Фьогел, реж. Вл. Александров, Драматичен театър Сливен, 2019 Посетен на 25 септември 2021
  16. ↑ Ulian.blog.bg. Самостоятелна изложба на Весела Статкова Посетен на 4 октомври 2021
  17. ↑ Prague Quadriennale 2011 Catalogue, , p. 56, ISBN 978-80-7008-259-1
  18. ↑ Sbhart.com/bg. Весела Статкова. Квадренале на сценографията Посетен на 4 октомври 2021
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Карев&oldid=12480258“.