Иван Карамихайлов
| Иван Карамихайлов | |
| български лекар, хирург | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1961 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Медицина | |
| Област | хирургия |
| Семейство | |
| Съпруга | Мери Слейд |
| Деца | Елисавета Карамихайлова |
| Иван Карамихайлов в Общомедия | |
Иван Карамихайлов (1866 – 1961) е български лекар, хирург, един от създателите на хирургията в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Карамихайлов е роден през 1866 г. в Шумен в семейството на търговеца Михаил Янев, с прякор Кара (от турски „черен“). Учи в Робърт колеж в Цариград.
Завършва медицина през 1904 г. във Виена, където след това специализира хирургия (1904 – 1907) при проф. Айзелберг.[1] Запознава се със студентката по пиано и музика Мери Слейд, дъщеря на английски аристократ, и тя скоро става негова съпруга. Установяват се с трите си деца – родените във Виена Райна, Иван и Елисавета, в София.
С помощта на тъста си и със свои пари д-р Карамихайлов купува през 1907 г. сградата на ул. „Кракра“ № 11 и в нея по-късно открива своята клиника – получила популярност. Преди семейството да се настани в новия си дом, върху съществуващия етаж с три стаи построяват още един. Фасадата е украсена с пластични елементи и сводести прозорци. Интериорът е с високи тавани с гипсови орнаменти, камини от Виена, вградени библиотеки. Къщата придобива европейски вид, дворът – английски. Карамихайлови са приети в столичния елит. В къщата е живяла и сестрата на Иван Карамихайлов Елена Карамихайлова – художничка.
Иван Карамихайлов е придворен лекар на цар Фердинанд и на цар Борис III. Най-напред докторът работи в училището за медицински сестри, след 1911 г. ръководи новопостроения корпус (с хирургично и вътрешно отделение) към болницата на Българския червен кръст, до 1938 г. е член и на управителния му съвет.
По време на войните – 1912 г. до 1914 г. е на фронта, от 1914 г. до 1918 е началник на Дивизионната болница. Работи почти на доброволни начала. Защото, както сам обяснява по-късно, преди удостояването му със звание „Народен лекар“ през 1956 г. не може да взема пари, когато български войници умират, за да живеят други след тях.
Синът му, със същото име, д-р Иван Карамихайлов, също е лекар хирург като баща си. След Деветосептемврийския преврат е репресиран като асистент на разстреляния проф. Александър Станишев. Интерниран е в Горна Оряховица, където умира едва 60-годишен от преумора. след тежка нощна операция.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дамянов, Дамян, Апостолов, Миладин. История на хирургията в Бълария. София, ГорексПрес, 2005. ISBN 78-954-616-178-9. с. 345.
- ↑ Дамянов, Дамян, Найденов, Тотко. Книга за българските хурурзи. Второ допълнено издание. Български лекар, 2010. ISBN 85490309-7-0, 97895490309-7-6. с. 107.
- Пенка Лазарова, Никола Балабанов. „Проф. д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик“, Издателска къща Тип-топ Прес ООД, 2013.
