Иван Карайотов
Иван Карайотов | |
български историк, филолог и археолог | |
Роден |
20 декември 1941 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История, археология |
Работил в | Градски музей в Сандански Областен исторически музей в Бургас Шуменски университет |
Иван Димитров Карайотов в български историк, филолог и археолог и един от най-видните изследователи на Бургаския регион.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Карайотов е роден е на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 г. следва пет семестъра теология в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. През 1971 г. завършва Софийския държавен университет със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас. През 1974 г. Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. той защитава кандидатска дисертация, а шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. Карайотов е старши научен сътрудник II степен, а от 2003 ст.н. с. I степен в Регионален Бургаски музей.
От декември 2005 г. Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 г. е избран за Почетен гражданин на град Бургас.[1]
През 2011 г. издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Автореферати
- Монетосеченето на Месамбрия през елинистическата епоха /250 – 72 г. пр. Хр./.
- Бронзовото монетосечене на Месамбрия.
- Монографии
- Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992, 129 c.
- Водите на Хемус и Странджа. Бургас, 2004, 80 с.
- Остров „Света Анастасия“. Бургас, 2004, 136 с.
- Студии и статии
- „Преживелиците на самотата – Бележки върху проблема за отчуждението в изкуството“. – сп. Пламък, 1971, кн.1, с. 77 – 82.
- „Родината на Спартак. Среднострумието през античността“. – сп. Наука и техника за младежта, 7, 1972, кн. 7, с. 10 – 12.
- „Морето, морето!“ – този древен и неостаряващ път“. – Орбита [София], 5, 1972, № 24(232), с.11.
- „Тракийска крепост на северния бряг на Мандренското езеро“. – Изкуство, 1975, кн. 3 – 4, с. 36 – 44.
- За него
- Иван Карайотов в Кой кой е в елита на Бургас и региона: Биографичен справочник / Състав. Пеньо Костадинов, Стойчо Кьосев. Бургас, 1996/1997, с. 85 – 86.
- Иван Карайотов в Кой кой е в българската култура: Справочник / Състав. Пенка Добрева, Таня Войникова, Стефка Георгиева. Варна: Славена, 1998, с. 243.
- Илия Зайков, „Археология: Стихотворение“, Изв. Нар. музей – Бургас, 4, 2002
- Иван Карайотов – био-библиография Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine. от Регионална библиотека „П. К. Яворов“ Бургас
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ С Протокол №29/30.11.2001 г. на Общински съвет – Бургас. Вж. Удостоени лица със званието Почетен гражданин на град Бургас, сайт на Община Бургас.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кратка биография на Иван Карайотов в bourgas.org, посетен на 4 януари 2012
- Откъс от книгата Остров „Света Анастасия“, сайт на издателство „Либра Скорп“
- Интервю с Карайотов на сайта на катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Либра Скорп“
|