Иван Капчев
| Иван Капчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1849 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1907 г.
|
| Подпис | .svg){kind=small} |
Иван Илиев Капчев е български революционер от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Капчев е роден в 1849 година в Охрид.[1] Произхожда от българския род Капчеви. Брат му Георги Капчев е участник в отредите на Джузепе Гарибалди, а синът му Георги Капчев е виден македонски емигрантски деец.[2]
В 1859 година Иван Капчев е ученик на Кузман Шапкарев в родния му Охрид. Димитър Миладинов настоява той да бъде изпратен да продължи образованието си в Русия. Охридският гръцки владика обаче кара настойниците му Георги Капчев и Христо Капчев да заявят, че момчето е изпратено в Русия без тяхно съгласие и след дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства Капчев е върнат в Охрид от новия руски консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е поводът за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[3]
Капчев завършва семинария в Смоленск.[4] На 11 май 1877 година се записва във II рота на I дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война и за проявена храброст е произведен в унтерофицер[1] на 1 юли 1877 година. Уволнява се от Опълчението на 1 юли 1878 година.[5]
По-късно Капчев е сред водачите на Кресненско-Разложкото въстание и е член на въстаническия щаб.[6][7][8]
След това Капчев живее в Свободна България – Русе, Самоков и София. Работи като надзирател на Софийския болничен склад, а по-късно като контрольор в Тютюневата фаблика в Самоков и като кантонер в Русенския окръжен технически отдел.[5]
Умира на 14 октомври 1907 година в София.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Илия Капчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Яким Сапунджиев (1836 — 1910) | Елисавета Капчева | Георги Капчев (ок. 1828 — ок. 1870) | Иван Капчев (1849 — 1907) | Сапунджиева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Шурбанов (1833 — 1915) | Ефимия Шурбанова | Георги Капчев (1868 — 1936) | Йордан Капчев (1880 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 107.
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 241 – 268.
- ↑ Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165 – 166.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.
- ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 108.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 36.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 47.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 167.
