Иван Йосифчев
| Иван Йосифчев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1955 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Андроник Йосифчев |
| Братя/сестри | Димитър Йосифчев |
| Подпис | .svg) |
Иван Андроников Йосифчев е български македонски емигрантски деец, активист на Върховния македоно-одрински комитет, свързан с Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Йосифчев е роден на 23 януари 1873 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на видния български възрожденски просветен деец Андроник Йосифчев. Негови братя са българският юрист и общественикът Димитър Йосифчев и просветния деец Кръстьо Йосифчев. Завършва основно образование в родния си град, след което учи със стипендия на Българската екзархия в Пловдив. След завършването си, е назначен за писар в Пловдивската митрополия.[1]
От 1891 година участва в легалното македоно-одринско движение в България. На 22 януари 1895 година е избран за секретар на настоятелството на Пловдивското македонско дружество.[1] От май 1899 до декември 1902 година е неизменен секретар на настоятелството на Дружеството.[2] В 1899 година е делегат на Станимашкото дружество на Шестия македонски конгрес,[3][4] а през април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Пловдивското дружество.[5]
Умира в София в 1955 година.[6][4] Погребан е в Централните софийски гробища.[7] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Военно-исторически сборник, Том 56, броеве 4–6, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1987, с. 167
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 291-292.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ а б Билярски, Цочо, Надежда Недкова, Документи за националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско от архива на Иван Йосифчев (1898–1912 г.), ВИС, 1987, кн. 5, стр. 167-196.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 367.
- ↑ Парцел 50 // София помни. Посетен на 22 септември 2021 г.
- ↑ ДАА, Фонд № 2119К, оп.1
