Иван Давидков
| Иван Давидков | |
| български поет и писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Петко Р. Славейков (награда) |
Иван Давидков Иванов е български поет, белетрист и есеист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в монтанското село Живовци на 9 март 1926 г. Учи в Берковица и Фердинанд (днес град Монтана), завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1951 г. Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Работи във вестник „Септемврийче“, кинематографията, детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.
През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература.
Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и други.
Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1988).
Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.
Умира в София на 6 август 1990 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Трамвай (1950 г.)
- Украинецът с бялата хармоника (1951 г.)
- У дома (1956 г.)
- Огърлица (1959 г.)
- Съзвездието на светулките (1961 г.)
- Ден с чучулигови криле (1967 г.)
- Мостове от облаци (1969 г.)
- Пътеките на зорницата (1972 г.)
- Светлина от скрежа (1957 г.)
- Крила и корени (1963 г.)
- Тракийски могили (1968 г.)
- Озарение (1970 г.)
- Каменоломна (1972 г.)
- Танц на кипариси (1975 г.)
- Молитви за длетото и камъка (1977 г.)
- Владетелят на нощните слънца (1981 г.)
- Око на птица (1982 г.), Корида (1984 г.)
- Отлитането на скорците (1987 г.)
- Морето (1988 г.)
- Къпането на нимфите (1990 г.)
- Може би сбогом (1992 г.)
- Далечните бродове (1967 г.)
- Къшей хляб за пътника (1971 г.), издадена на словашки език 1974 г.
- Вечерен разговор с дъжда (1973 г.)
- Бял кон до прозореца (1975 г.)
- Сбогом, Акрополис! (1976 г.)
- Билет за Бретан (1977 г.)
- Балада за самотните мореплаватели (1979 г.), издадена на полски език 1982 г.
- Рифовете на далечните звезди (1981 г.)
- Зимните сънища на лъвовете (1983 г.)
- Лодката на Харон (1987 г.)
- Полетът на стрелата (1985 г.)
- Нощно виолончело (1989 г.)
- Кафенето на клоуните (1995 г.).
- На други езици
- на английски език: „Fires of the sunflower“ (1988 г.)
- на беларуски език: „Крокi вернасцi“ (1970 г.)
- на руски език: „Прощай, Акрополъ“ (1978 г.)
- на украински език: „Лiрика“ (1960 г.)
- на френски език: „Les ques lointains“ (1989 г.)
- на чешки език: „Muj pomijiky obraz“ (1986 г.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Иван Давидков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Снимки на Иван Давидков на сайта на Кеворк Кеворкян
- Иван Давидков в Литературен свят
- Иван Давидков в Литернет
- Произведения на Иван Давидков в
Моята библиотека - „Пейзажи от различни брегове“ (стихотворения), „Литература плюс култура“
- „Стихове“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.
- За него
- Вътьо Раковски, „Иван Давидков и нашият приятел дъждът“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.
|
