Иван Вазов (политик)

Иван Кирилов Вазов
Иван Кирилов Вазов
	Иван Кирилов Вазов Иван Кирилов Вазов
български юрист и политик
Роден	Иван Киров Вазов 19 януари 1892 г. Севлиево, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (53 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет; Национален военен университет
Политика
	Депутат
	XXV ОНС
Семейство
Баща	Кирил Вазов
Други роднини	Иван Вазов (чичо); Георги Вазов (чичо); Борис Вазов (чичо); Владимир Вазов (чичо)
	Иван Кирилов Вазов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Вазов.

Иван Кирилов Вазов е български юрист и политик. Народен представител в XXV народно събрание, министър на търговията, промишлеността и труда през 1943 – 1944 година. Екзекутиран от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.

Биография

Иван Вазов е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1892 година в Севлиево.^[1] Син е на общественика Кирил Вазов и племенник на писателя Иван Вазов.

Вазов учи в прогимназията в Стара Загора, а през 1911 година завършва Военното училище в София. През Балканската война командва рота в 12^-и пехотен балкански полк и е ранен при обсадата на Одрин. Взима участие и в Първата световна война в състава на същия полк, а през 1919 година напуска армията доброволно с чин майор.^[1]

През 1922 година Иван Вазов завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1924 година защитава докторат в Лайпциг. След връщането си в България е адвокат в Стара Загора, където участва активно в обществения живот като училищен настоятел (1924 – 1931), общински съветник (1932 – 1933), председател на Културно-просветното дружество „Театър“.^[1]

През 1940 година Вазов е избран за народен представител. През 1943 година е сред проправителствените депутати, обявили се срещу депортирането на българските евреи и подписали инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов.^[1]^[2] През 1943 – 1944 година е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Добри Божилов.^[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Вазов е осъден от т.нар. Народен съд за дейността си като депутат и министър на смърт, 5 млн. лева глоба и конфискация на имуществото. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно.^[1]

Иван Вазов е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

През 1999 г. на негово име е кръстена улица в квартал „Железник“ в Стара Загора.^[4]

Военни звания

Подпоручик (22 септември 1911)
Поручик (1 ноември 1913)
Капитан (14 февруари 1916)
Майор (2 ноември 1919)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 74.
↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X
↑ Матева, Мая. Две улици в Стара Загора носят името Вазов // zarata.info, 25 юли 2017. Посетен на 12 март 2019 г.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Никола Захариев

→

министър на търговията, промишлеността и труда
(14 септември 1943 – 1 юни 1944)

→

Христо Василев

[ташев-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 74.

[2] Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.

[3] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X

[4] Матева, Мая. Две улици в Стара Загора носят името Вазов // zarata.info, 25 юли 2017. Посетен на 12 март 2019 г.

[1]

[2]

[3]

[4]