Направо към съдържанието

Иван Бояджиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Бояджиев
български генерал
Звание
Години на службадо 1944 г.
Род войски
ВойнаПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Иван Спиридонов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, адютант на 5 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), Инспектор на артилерията (1942 – 1944) и Инспектор на граничната служба (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Иван Спиридонов Бояджиев е роден на 11 април 1893 г. в Ески Джумая. През 1915 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като адютант на 5 артилерийски полк, 4-та артилерийска бригада, 4-та пехотна преславска дивизия. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас.[1][2] На 30 май 1917 г. е произведен в чин поручик.

След войната, на 1 май 1920 г. е произведен в чин капитан и служи във Варненския укрепен пункт. През 1930 г. е назначен на служба в 1-ви дивизионен артилерийски полк и на 15 май същата година е произведен в чин майор. През 1934 г. е назначен на служба в Артилерийското интендантство и на 26 август същата година е произведен в чин подполковник. След това от 1935 г. е в Щаба на армията, от 1936 г. е в Оръжейната инспекция, като по-късно същата година е назначен на служба в 3-ти армейски артилерийски полк. През 1938 г. е назначен на служба в 7 дивизионен артилерийски полк, като на 3 октомври същата година е произведен в чин полковник.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) от 1941 г. полковник Бояджиев служи първоначално в 1-ва армия, след което от 1942 г. служи като Инспектор на артилерията, а през 1944 г. е Инспектор на граничната служба. Същата година е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.[3]

Генерал-майор Иван Бояджиев е женен и има 1 дете.

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.