Иван Анастасов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Анастасов.
| Иван Анастасов | |
| български офицер | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 13 февруари 1897 г.
|
| Дата и място на смърт | 31 декември 1966 г. (на 69 г.)
|
Иван Тодоров Анастасов е български офицер, полковник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Анастасов е роден на 13 февруари 1897 година в Преслав. През 1919 година завършва Военното училище в София. От 1924 до 1928 година служи в автомобилната дружина. Между 1928 и 1931 година е преподавател в Железопътното училище. През 1932 година влиза в четвърти инженерен полк, където служи до 1935 година. Бил е в свързочния полк, а през 1940 година става инспектор в инженерната инспекция. От 12 май 1942 година е командир на шестдесет и трети пехотен полк, който е част от двадесет и четвърта пехотна дивизия, дислоцирана в Поморавието. През 1943 година е назначен за командир на трети инженерен полк, а през 1944 година на втори инженерен полк. От 15 декември 1945 е командир на Общовойсковия камионен полк. След това е командир на деветнадесети пехотен шуменски полк.[1] Уволнен през 1946 година[2]. През 1948 година е изселен в Ботевград. През 50-те години се пенсионира по болест от туберкулоза. Умира на 31 декември 1966 година.[3]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (6 май 1924)
- Капитан (31 октомври 1924)
- Майор (3 октомври 1938)
- Подполковник (3 октомври 1942)
- Полковник (15 декември 1945)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.220
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7
- ↑ Биография във форума Бойна слава
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
