Иванко Маринов
| Иванко Маринов | |
| български поет | |
| Роден | Иван Маринов Димитров
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Литература | |
| Псевдоним | Иванко Маринов |
Иван Маринов Димитров, с псевдоним Иванко Маринов, е български поет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 април 1946 г. в Хасково. Завършва средното си образование в Кърджали. В ученическите му години са публикувани стихове в местния вестник „Нов живот“, сътрудничи и на вестник „Средношколско знаме“. През 1973 г. завършва театрална режисура в Ленинград. До 1990 г. е директор на Профсъюзния дом на културата в Кърджали. Печата във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“ и в литературните алманаси „Юг“ и „Море“. През 1989 г. печели национален конкурс за сценарий за игрален филм на Дебютна киностудия – София. През 1994 г. завършва библиография и библиотекознание във Великотърновския университет. Директор е на Регионална библиотека „Никола Вапцаров“ в Кърджали.[1]
Член на Съюза на българските писатели. Умира на 7 ноември 2020 г. в Кърджали.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на книгите:
- „Ден за прошка“ (1999);
- „Дневни сънища“ (2002);
- „Болестта на куклите“ (2003);
- „Небесни листа“ (2004);
- „Дни и нощи“ (2006);
- „Градът кръстопът“ (кн. 1, 2006 и кн. 2, 2008);
- „Откраднат сезон“ (2008).[1]
За есеистичния двутомник „Градът кръстопът“ получава наградата „Заслужил краевед“ от Съюза на краеведите в България и годишната награда на Съюза на българските писатели за 2006 г.[1]