Направо към съдържанието

Ивана Бодрожич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивана Бодрожич
Ivana Bodrožić
Ивана Бодрожич, 2020 г.
Ивана Бодрожич, 2020 г.
Родена5 юли 1982 г. (42 г.)
Професияписател, поет
Националност Хърватия
Активен период2002 –
Жанрдрама, детска литература, мемоари, лирика
Направлениепостмодернизъм
СъпругРоман Симич
Децадве дъщери
Уебсайт
Ивана Бодрожич в Общомедия

Ивана Бодрожич (на хърватски: Ivana Bodrožić) е хърватска поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма, мемоари, криминален роман и детска литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ивана Симич Бодрожич е родена на 5 юли 1982 г. във Вуковар, Хърватия. Баща ѝ Анте Бодрожич е бил убит (официално се води в списъците на безследно изчезналите) по време на „клането в Овчара“ (или клането във Вуковар) извършено от членовете на Югославската народна армия и сръбските паравоенни формирования през нощта от 20 срещу 21 ноември 1991 г. по време на сръбската окупация на Вуковар. Тя, майка ѝ и брат първо са заточени в Адриатическото крайбрежие, а по-късно живее в Загреб и в Кумровец в сградата на Политическата школа.

Следва философия и хърватска филология във Философския факултет на университета в Загреб.

Пише за списанието за поетична практика „Poezija“. Публикувала е свои стихове в списанията „Quorum“ и „Vijenac“, във вестници, списания и антологии, и в радиопредаването „Poezija na glas“. Някои от тях са преведени на английски, немски и полски.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Prvi korak u tamu“ (Първа крачка в мрака), е издадена през 2005 г. Книгата е удостоена с наградата „Горан“ за млади поети, както и наградата „Кивирин“ през 2005 г.

Първият ѝ роман „Хотел Тито“ е издаден през 2010 г. Той е роман, който разказва за ада на войната и нейните последици през очите на децата, израснали в нея. Описва седемте години живот на главната героиня като бежанка от нейната деветгодишна възраст, когато загубва дирите на баща си и заедно с майка си и брат си живее без собствен дом, споделяйки няколко квадратни метра площ. Въпреки събитията в страната, книгата има много ирония, нежност и любов, съпътстващи живота на едно момиче: първите срещи, първите влюбвания и разочарования, има духа на Хърватия от следвоенните години. Книгата получава различни награди, вкл. наградата „Йосип и Иван Козарац“ за най-добра първа книга, наградата „Кочичиево перо“, наградата „Циклоп“ за най-добра проза за годината, и френската награда „Ulysse“ (2013) за най-добър дебют. През 2017 г. заедно с босненската режисьорка Ясмила Жбанич пишат сценарий по романа за игрален филм.

През 2011 г. получава награда „Ранко Маринкович“ за разказа „Nema mjesta“ (Няма място). През 2017 г. е удостоена с наградата „Балкан Ноар“ за най-добър криминален роман за политическия трилър „Rupa“ (Дупка).

Нейните произведения са преведени на английски, немски, френски, чешки, датски, словенски, унгарски, испански, италиански, български и македонски.

Ивана Бодрожич е омъжена и има две дъщери. Живее със семейството си в Загреб.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hotel Zagorje (2010) – полуавтобиографичен роман
    Хотел Тито, изд.: ИК „Киви“, София (2021), прев. Русанка Ляпова
  • Rupa (2016)
  • Sinovi, kćeri (2020)
  • Prvi korak u tamu (2005)
  • Prijelaz za divlje životinje (2012)
  • In a sentimental mood: pjesme (2017)
  • Klara Čudastvara, slikovnica, ilustracije (2019)
  • Pričaj mi o tome ()
  • 100 % pamuk (2014) – разкази
  • Za što sam se spremna potući (2013) – колони
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivana Bodrožić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​