Направо към съдържанието

Ибър (приток на Марица)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ибър.

Ибър
42.1556° с. ш. 23.7478° и. д.
42.2819° с. ш. 23.6856° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Община Самоков
Дължина19 km
Водосб. басейн46,2 km²
Отток1,03 m³/s
Начало
МястоСЗ подножие
на връх Ортачал
Източна Рила
Координати42°09′20.16″ с. ш. 23°44′52.08″ и. д. / 42.1556° с. ш. 23.7478° и. д.
Надм. височина2180 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло море (Егейско море)
Координати42°16′54.84″ с. ш. 23°41′08.16″ и. д. / 42.2819° с. ш. 23.6856° и. д.
Надм. височина867 m

Ибър е река в Южна БългарияСофийска област, община Самоков, десен приток на Марица. Дължината ѝ е 19 km.

Река Ибър се образува от сливането на реките Малък Ибър (лява съставяща) и Голям Ибър (дясна съставяща) на 42°13′05″ с. ш. 23°41′40″ и. д. / 42.218056° с. ш. 23.694444° и. д., на 1678 м н.в. За начало се приема дясната съставяща Голям Ибър, която води началото си от 2180 м н.в., северозападно от връх Ортачал (2434 м). По цялото си протежение (с изключение на най-горното течение) протича на север в дълбока и гориста долина. Влива се отдясно в река Марица, на 867 м н.в., в югозападната част на село Радуил, Община Самоков.

Притоци: Малък Ибър и Свлачище (леви) и Чернокалски дол (десен).

Реката е със снежно-дъждовно подхранване, като максимумът е през май и юни в резултата от снеготопенето, а минимумът – през февруари. Среден годишен отток на кота 1400 м – 1,03 m3/s.

Голяма част от водите на реката са включени в Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“.

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2074.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 218.