Ибрахим Татарлъ
| Ибрахим Тосун Татарлъ | |
| български политик, общественик и учен | |
| Роден |
26 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Ибрахим Тосун Татарлъ е български общественик, политик и учен, съосновател на политическа партия Движение за права и свободи (ДПС). Избиран е за депутат от в VII велико народно събрание, както и в XXXVI и XXXVII народно събрание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Ибрахим Тосун Татарлъ е роден в град Никопол (област Плевен) на 26 февруари 1925 година, в семейство на занаятчии и земеделци. Учи в началното турско училище, в прогимназията и в гимназията в родния си град, но последната година се премества в гимназията в Славяново, Плевенско. Военната му служба е в „Трудовата повинност“.[1]
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1954),[1] а по-късно и „Турска литература и култура“ в Института за източни езици в Москва[2] (1965). През 1973 г. защитава докторска дисертация върху жизнения път и творчеството на Сабахаттин Али в Института по Изтокознание при Руската академия на науките. По-късно Ибрахим Татарлъ става професор[източник? (Поискан преди 53 дни)], а през 1994 г. и доктор на филологическите науки.[3]
През т.нар. Възродителен процес името на Ибрахим Татарлъ е насилствено сменено на Илко Татаров.
Умира на 24 март 2013 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Работа и кариера
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1949 – 1951 г. Ибрахим Татарлъ работи като редактор на страницата на турски език на вестниците „Народен трудовак“ и „Трудово дело“. От 1950 до 1953 г. е главен редактор на в-к „Ейлюлджю чоджук“ (Септемврийче). Свален е от поста заради несъгласието му да бъдат побългарявани окончанията на бащините имена на турците и мюсюлманите в страната. За кратко през 1954 г. работи като юрист-стажант в София, а от 1954 до 1962 г. е сътрудник, а по-късно и завеждащ Културния отдел и член на редколегията на списание „Йени хаят“ (Нов живот).[1]
Между 1957 и 1959 г. е хоноруван преподавател по история на турската култура в студиото за подготовка на артистични кадри за държавните турски естрадни театри в районите със смесено население във ВИТИЗ, София. През 1960 г. става хоноруван преподавател по история на турска литература в катедра „Ориенталистика“ в Софийския университет, през 1962 г. е назначен за редовен асистент, а след това става старши асистент (1967 г.) и доцент (1975 г.). Съкратен е от университета през 1981 г. в навечерието на т.нар. Възродителен процес. Започва работа в БАН като старши научен сътрудник II степен (дн. доцент) в секцията „Късен османски феодализъм и националноосвободителните движения на Балканите“, а после в секция „Културна история на балканските народи“ в Института по балканистика при БАН. През 1982 е назначен за старши научен сътрудник I степен (дн. професор) към същия институт.[1] През 1991 г. година става професор в Полувисшия духовен ислямски институт, а след това и в наследилият го Висш ислямски институт.
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]След промените в България от 1989 година Ибрахим Татарлъ навлиза активно в политическия живот.[1] Член е на ДПС от 1990 г.,[3] като е един от неговите основатели.[4] Член е на Транснационалната радикална партия.[3]
Татарлъ е депутат в VII велико народно събрание, където е член на Комисията за изработването на нова конституция на Република България и на Комисията за правата на човека. Избран е в XXXVI Народно събрание, в което член на Законодателната комисия, зам.-председател на Комисията по културата и зам.-председател на Парламентарната група на ДПС. За последен път е народен представител в XXXVII народно събрание, в което е зам.-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, член на Комисията по култура и зам.-председател на парламентарната група на ДПС.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Художествени методи и литературни направления в новата турска литература. София: “Наука и изкуство“, 1966, 66 с.
- Турски разкази. София: „Народна култура“, 1966, 512 с.
- Османски извори за похода на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443-1444 г.). София: 1969.[3]
- Съдът на боговете. София: „ОФ“, 1973, 251 с.
- Турски морски новели. София: „Георги Бакалов“, 1980, 305 с.
- IV национална конференция на движение за права и свободи. София: 2000, 112 с.
- Движение за права и свободи -фактор за демокрация, разбирателство и сигурност в страната и на Балканите. София: 2003, 168 с.
- Турски култови сгради и надписи в България. Благоевград: „БОН“, 2003, 300 с.[3]
- Мустафа Кемал Ататюрк, нова Турция, Балканите и света. София: „Фаворит-АМ“, 2003, 222 с.
- Турската литература в контекста на световната литература. София: „Фаворит-АМ“, 2004, 164 с.[5]
- Художествени методи и литературни направления в новата и най-новата турска литература. Благоевград: „БОН“, 2004, 169 с.[3]
- Джеляледин Руми Мевляна • Студии и откъси от произведенията на големия суфист, поет и мислител от ХIII век. София: 2006, 311 с.
- Настрадин Ходжа: Студия и избрани анекдоти I. София: „Фаворит-АМ“, 192 с.
- Правата на човека, на нациите и на малцинствата. София: 2009, 840 с.
- Проблеми на турската култура в България/ Bulgaristan`da Türk kültürünün Sorunları. София: 2010, 480 с.
- Сабахаттин Али в контекста на турската литература и световните цивилизации. София: 2011, 368 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Правата на човека, на нациите и на малцинствата // ciela.com. Посетен на 25 октомври 2024.
- ↑ Ибрахим Татарлъ: Доган ще остане вечен лидер на ДПС // vesti.bg. 14 март 2010.
- ↑ а б в г д е проф. Ибрахим Татарлъ // omda.bg.
- ↑ а б Почина един от съоснователите на ДПС // novini.bg. 26 март 2013.
- ↑ Татарлъ, Ибрахим Тосун // plus.cobiss.net.