Направо към съдържанието

Зърнеста пърхутка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зърнеста пърхутка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Печуркови (Agaricaceae)
род:Lycoperdon
вид:Зърнеста пърхутка (L. perlatum)
Научно наименование
Pers., 1796
Синоними
  • Lycoperdon bonordenii Massee, 1887
  • Lycoperdon perlatum var. bonordenii Perdeck, 1950
  • Lycoperdon perlatum var. dobremezianum Kreisel, 1976
  • Lycoperdon lacunosum Bull., 1782
  • Lycoperdon gemmatum var. perlatum Fr., 1829
Зърнеста пърхутка в Общомедия
[ редактиране ]

Зърнестата (пъпчива) пърхутка, още Бухалковидна или Горска пърхутка[2] (Lycoperdon perlatum) е вид гъба от семейство Agaricaceae.

Широко разпространена в целия свят, тя е средноголяма пърхутка с кръгло тяло и широко пънче. Размерите ѝ са 1,5 до 6 cm ширина и 3 до 7 cm височина. На цвят е светлосива до бяла, а горната ѝ повърхност е покрита с къси заострени пъпки, които лесно се изтриват, оставяйки мрежеста шарка. С остаряването става кафява, а на върха се разтваря отвор, от който излизат спорите, когато тялото се докосне дори от падащи дъждовни капки.

Зърнестата пърхутка расте в ниви, градини и край пътищата, както и на тревисти поляни в горите. Тя може да се яде, докато е млада и вътрешността ѝ е напълно бяла, но може да се обърка с незрелите плодни тела на отровните мухоморки (Amanita). Зърнестата пърхутка лесно се различава от други подобни пърхутки по характерната зърнеста текстура на горната повърхност.

В плодните тела на зърнестата пърхутка са изолирани и идентифицирани няколко химични съединения, сред които деривати на стерола, летливи съединения, придаващи на гъбата нейния мирис, както и специфична за нея аминокиселина, наречена ликопердова. Лабораторни изследвания показват, че екстракти от зърнестата пърхутка имат антибиотично действие.

  1. Lycoperdon perlatum (Pers., 1796). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 237.