Зоя Паприкова

Зоя Паприкова
българска художничка
Родена	5 ноември 1902 г. София, Княжество България
Починала	30 май 1951 г. София, Народна република България
Националност	България
Стил	импресионизъм
Академия	Национална художествена академия, София Художествена академия, Флоренция
Учители	Никола Маринов Феличе Карена
Направление	живопис, натюрморт
Награди	Златен медал (Световно изложение в Париж, 1937)

Зоя Стефанова Па̀прикова е българска художничка, живописец.

Биография

Родена е на 5 ноември 1902 г. в София, в семейството на ген. Стефан Паприков и Теодора Паприкова. От 1921 до 1923 г. учи живопис при Никола Маринов в Художествената академия в София, а през 1923 – 1928 г. при Феличе Карена в Художествената академия във Флоренция. Почива на 30 май 1951 г.

Творчество

В началото творчеството ѝ е повлияно от френския импресионизъм. Нейните картини са изящни, с интимно светоусещане, изпълнени с носталгично усещане. Голяма част от картините ѝ са унищожени при бомбардировките над София през 1944 г. По-известни картини на Зоя Паприкова са:

• „Пейзаж“ (ок. 1936)
• „Пейзаж от Лондон“ (1937)
• „Мост на Темза“ (1937)
• „Портрет на млада жена“ (1937)
• „Подуяне“ (1939)
• „Натюрморт“ (1940)
• „Портрет на Енка“ (1940)
• „Жътва“ (1942)
• „Квартал Хаджи Димитър“ (1946)
• „Голо тяло“ (ок. 1946)
• „Край София“ (1947)
• „Седнала жена“ (1947)
• „Дамски портрет“
• „Автопортрет“
• цикъл „Пейзажи от покрайнините на София“

Нейни картини се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия.

Награди

• 1937 г. – получава златен медал на Световното изложение в Париж.