Зорац карер

Зорац карер
	Зорац карер
	Менхири от Карахундж с перфорация
Местоположение
	Зорац карер Местоположение в Армения
Страна	Армения
Област	Сюник
Археология
Вид	некропол, обсерватория
Епоха	Средна бронзова епоха – Желязна епоха
Сайт	www.carahunge.com
	Зорац карер в Общомедия

Зоракарер, също Зорац карер (на арменски: Զորաց Քարեր, на местен диалект: Դիք-դիք քարեր – транскрипция на латиница Dik-dik karer) или Зоракар (Զորաց Քարեր – Камъните-воини или Камъните, даващи сила), наричан още Карахундж (Քարահունջ; Carahunge) е археологически обект в близост до град Сисиан в Армения.

Това е праисторическа мегалитна структура, разположена на плато, 1770 метра над морското равнище. Често обектът е наричан Арменският Стоунхендж^[1].

Датиране и предназначение

Все още няма единно мнение за възрастта му, но повечето учени са склонни да вярват, че е около 3000 пр.н.е. Няма също единно мнение за предназначението му. Някои учени считат, че това е некропол. Мегалитите имат странни и загадъчни кръгови отвори, които са причина за спекулация, че тези съоръжения може би са вид астрономическа обсерватория^[2]. По съседните скали има много петроглифи.

Местоположение

Зорац карер се намира на планинско плато с 1770 m надм. височина и се простира върху близо 7 хектара площ на левия бряг на каньона на р. Дар^[3].

На около 5 km югоизточно е праисторическото селище Утс, където съществува подобен комплекс.

Етимология на името

Името Карахунч произлиза от арменските думи „kar“ (на арм.: քար), което означава камък, и „hoonch“ (на арм.: հունչ), което означава „звук“, а „Карахунч“ се интерпретира като „говорещите камъни“.

Това название идва от факта, че във ветровит ден на платото камъните от мегалитния комплекс при съприкосновение със силните ветрове издават звуци. Ефектът се подсилва и от факта, че в някои от менхирите са пробити отвори под различен ъгъл спрямо земята.

През 2004 г. обектът е обявен официално за археоастрономическа обсерватория с решение на арменския парламент (Решение номер 1095-n, от 29 юли 2004)^[4].

Описание и особености

Мегалитният паметник се състои от: централен кръг, северно и южно крило, алея, ориентирана изток-запад, разред, разполовяващ кромлеха и отделни менхири. Общият брой на менхирите е 223, около тях са открити множество цистови гробове^[5].

Височината на отделните менхири варира от 0,5 до 3 m над земята, а теглото на някои достига до 10 тона. Всички менхири се състоят от базалтова скала, ерозирала с годините и покрита с лишеи и мъхове в най-различни цветове. На мястото на обекта се наблюдават и множество разрушени и счупени менхири.

Около 80 от побитите камъни са с издялани кръгли дупки, но само 37 от тях все още са изправени над земята. Някои арменски и руски археоастрономи изказват хипотезата, че менхирите са били ползвани за астрономически наблюдение през древността. 7 менхира се свързват с наблюдения на изгрева, залеза, слънцестоенето и равноденствието, а 14 се асоциират с наблюдения на лунните цикли. Всичко това обаче остава в сферата на предположенията, защото повърхността на вътрешния диаметър на дупките е сравнително незасегната от естествените процеси на ерозия и изветряване, което може да означава, че дупките са издълбани в сравнително по-късни исторически епохи^[6]^[7].

Проучвания

Научният екип на радио физикът Парис Херуни след проучване продължило от 1994 до 2001 г. заключава, че обектът е измежду най-старите астрономически обсерватории в света^[8]

През 2000 г. на обекта е проведено проучване от Института по археология на Близкия изток на Мюнхенския университет като част от проект за теренни проучвания на праисторически обекти в южната част на Армения. По време на изследването е установено наличието на некропол от Бронзовата и Желязната епохи, помещаващ се в голяма каменна гробница. Научният ръководител Щефан Крол заключава, че някои от подредените в прави линии камъни са останки от градска стена, вероятно от Ранната Античност, като някои от менхирите са използвани за подсилващи стената подпори, без да бъдат премествани^[9].

Арехоастрономът Клайв Ръгълс смята, че за астрономическата значимост на обекта съществуват множество манипулативни твърдения, сред които е това, че Зорац карер датира от VI хил. пр. Хр., и има пряка връзка между него и Стоунхендж, за който вече малко специалисти вярват, че е служел за обсерватория^[10].

Според някои последни изследвания съществуват няколко проблема с археоастрономическата интерпретация на обекта. Например северната алея, която се простира на 50 m от центъра на обекта, е била противоречиво свързвана с лятното слънцестоене, зимното положение на Луната и изгрева на Венера.

Парис Харуни твърди, че за да бъдат използвани перфорациите в менхирите за астрономически наблюдения и тези изследвания да са достатъчно точни, за да се определи датата на слънцестоенето през древността, би било необходимо да се ограничи полето на видимост, като се поставя тясна тръба в съществуващите перфорации. Без подобни уреди, за които няма археологически доказателства да са съществували, изтъкваното астрономическо значение на позициите на перфорациите е несъстоятелно. Като следствие от това Гасия Гонзалез заключава, че археоастрономическата интерпретация на обекта е несъстоятелна. Въпреки това по-нататъчни изследвания за определяне на астрономическата потенциал на Зорац карер и други подобни обекти е необходима.

Фотогалерия

Перфориран менхир
Кеменна редица
Централният кръг
Менхири в комплекса
Полуразрушен менхир
Перфорация
Менхири
Менхири
Гробница
Самостоятелен менхир
Перфорация
Двойка менхири
Перфорация

Вижте също

Източници

↑ Քարահունջի չտեսնված հմայքը. 1in.am (на Арменски). Публикация от 3 юли 2013
↑ Quarahunge the oldest observatory in the world // PanArmenian net.
↑ Herouni, Paris (2004). Armenians and Old Armenia. Yerevan, Armenia: Tigran Mets
↑ Orbelian, Stepanos (1986). History of Syunic (I – XII centuries). Yerevan. p. 395
↑ „Karahunj (Zorats Karer)“. Wondermondo
↑ González-Garcia, A. César (2014), „Carahunge – A Critical Assessment“, in Ruggles, Clive L. N., Handbook of Archaeoastronomy and Ethnoastronomy, New York: Springer Science+Business Media, p. 1455, doi:10.1007/978-1-4614-6141-8_140, ISBN 978-1-4614-6140-1
↑ Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6 Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004
↑ Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004.
↑ Biainili-Urartu Project „2000 Survey in Southern Armenia (Archaeology in Armenia)“
↑ Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Зорац карер.

Stars and stones 2010
Карахундж Архив на оригинала от 2010-08-22 в Wayback Machine.

[1] Քարահունջի չտեսնված հմայքը. 1in.am (на Арменски). Публикация от 3 юли 2013

[2] Quarahunge the oldest observatory in the world // PanArmenian net.

[3] Herouni, Paris (2004). Armenians and Old Armenia. Yerevan, Armenia: Tigran Mets

[4] Orbelian, Stepanos (1986). History of Syunic (I – XII centuries). Yerevan. p. 395

[5] „Karahunj (Zorats Karer)“. Wondermondo

[6] González-Garcia, A. César (2014), „Carahunge – A Critical Assessment“, in Ruggles, Clive L. N., Handbook of Archaeoastronomy and Ethnoastronomy, New York: Springer Science+Business Media, p. 1455, doi:10.1007/978-1-4614-6141-8_140, ISBN 978-1-4614-6140-1

[7] Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6 Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004

[8] Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004.

[9] Biainili-Urartu Project „2000 Survey in Southern Armenia (Archaeology in Armenia)“

[10] Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]