Златна треска във Виктория
Златната треска във Виктория е период от историята на тогавашната колония Виктория на континента Австралия, приблизително между началото на 1850-те и края на 1860-те години.[1] За 10 години населението на Австралия почти се утроява.[2]
Общ поглед
[редактиране | редактиране на кода]По време на този период Виктория доминира в световен мащаб по добив на злато. Градът Баларат за кратко е на първо място по производство на злато.[3]
Откриването на залежи от злато в Бийчуърд, Баларат и Бендиго разпалват златна треска подобна на тази в Калифорния.[4] В нейната най-висока точка, около два тона злато на седмица се вливат в Съкровищницата на Мелбърн.
Периодът на треската развива икономиката на Виктория. Тя преминава от овцевъдство, което е развито около заселниците, в заформящо се индустриално и малко земеделско общество. Социалното влияние на златото върху населението на Виктория бързо нараства и липсата на свободна земя за малкото земеделие поражда масови социални вълнения. Тези продължителни вълнения около земята и малкото земеделие завършват с бунтовете в Кели.[5]
Мелбърн е основния град, бележещ възход по време на златната треска. Градът става център на колонията с железопътни връзки, разпространяващи се до областните градове и пристанища. В политически план, златотърсачите във Виктория въвеждат избирателното право за мъжете и тайното гласуване, основаващи се на принципите в Чартисткото движение. Когато златото започва да губи влияние, натискът за реформи около земята, протекционизма и политическа реформа нараства и предизвиква социални борби.[6][7] Мелбърнското споразумение от 1857 година изисква реформа за земята. Мелбърн се превръща в един от най-големите градове в Британската империя и в света. Треската за злато е последвана от китайците през 1854 година. Тяхното присъствие на полетата със злато в Бендиго, Бийчуърд и областта Брайт довеждат до бунтове, входящи данъци, убийства и разделение в кратък срок, което се превръща в основа на политиката за „Бяла Австралия“.[6][8] Накратко, златната треска е революционно събитие, което променя Виктория в социален и политически план.
История
[редактиране | редактиране на кода]
До 1840 година изминават почти пет години от създаването на град Мелбърн, разположен в южната част на Виктория. Населението нараства равномерно в града и околностите му, като броят на жителите достига до около 10 000 души.
На 1 юли 1851 година жителите на Мелбърн, тогава наброяващи 29 000 души, празнуват отделянето от Нови Южен Уелс и създаването на колонията Виктория. Дни по-късно е открито злато в новосъздадената колония. Първото откритие на злато е направено през юли 1851 година в Clunes от Джеймс Езмънд. Ново откритие е направено от Луис Мишел и Уилям Маккей Абърдийн близо до Уоръндайт и то е наградено от новото правителство на Виктория. На 2 август 1851 година Томас Хискок открива злато в Бънинйонг, който е разположен близо до Баларат.
На 20 юли 1851 година Томас Питърс открива зрънца злато в район, който днес е известен с името „Specimen Gully“. Съобщение за откритието е публикувано в ежедневника „Аргус“ на 8 септември 1851 година, довеждащо до златна треска към връх Александър и мината Форест Крийк, разположени близо до днешния град Кесълмейн.
Палатков град с името „Кенвъс Таун“ е изграден в Южен Мелбърн. Скоро областта около селището става крайно бедна, заради десетките хиляди емигранти от цял свят, особено от Ирландия и Китай, които пристигат в града, за да търсят късмет в полетата със злато. Градчета, със значително население от китайци, са основани в Чайнатаун (Мелбърн), Бендиго и Кесълмейн.
Само в град Валхала са произведени над 50 тона злато за 40 години миньорска дейност в Кохън Рийфс.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wendy Lewis, Simon Balderstone and John Bowan. Events That Shaped Australia. New Holland, 2006. ISBN 9781741104929.
- ↑ Robert Whaples. California Gold Rush // Архивиран от оригинала на 2012-06-26. Посетен на 25 март 2011.
- ↑ Bate, Weston. Lucky City: The first generation of Ballarat, 1851-1901. Carlton, Melbourne University Press, 1978. ISBN 0522850650.
- ↑ Goodman, David. Gold Seeking: Victoria and California in the 1850s. Stanford, Stanford University Press, 1994. ISBN 0804724806.
- ↑ McQuilton, John. The geographical dimensions of social banditry: The Kelly outbreak, 1878-1880. Melbourne, 1979.
- ↑ а б O'Brien, Antony. Shenanigans on the Ovens Goldfields. Hartwell, Artillery Publishing, 2005. ISBN 0975801309.
- ↑ McNaughton, I. D. Colonial Liberalism, 1851-92 // Australia: A social and political history. Sydney, Angus and Robertson, 1955.
- ↑ Cronin, Katherine. Colonial Casualties: Chinese in Early Victoria. Carlton, Melbourne University Press, 1982. ISBN 0522842216.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Annear, Robyn. Nothing but Gold: The Diggers of 1852. Melbourne, Text Pub, 1999. ISBN 1876485078.
- James, G. F., Lee, C. G. Walhalla Heyday. Ringwood, Graham Publications, 1975. ISBN 0959631135.
- Aldersea, John, Hood, Barbara. Walhalla, Valley of Gold: A Story of Its People, Places and Its Gold Mines. Trafalgar, Walhalla Publishing, 2003. ISBN 097508870X.
- Flett, James. The history of gold discovery in Victoria. Melbourne, Hawthorn Press, 1970. ISBN 0725600098.
- McWaters, Vivine. Beechworth's little canton. Beechworth, Vivienne McWaters, 2002. ISBN 0958045909.
- Serle, Geoffrey. The Golden Age: A history of the colony of Victoria, 1851-1861. Carlton, Melbourne University Press, 1977, [1963]. ISBN 0522841430.
- Woods, Carole. Beechworth: A titan's field. North Melbourne, Hargreen, 1985. ISBN 0949905259.
- Talbot, Diann, Swift, Andrew. The Buckland Valley Goldfield. Bright, Diann Talbot, 2004. ISBN 0975717006.