Златен век на пиратството
Златният век на пиратството е период на разрастване на пиратството през XVII век. Според различни изследователи той обхваща няколко върхови периода или само последният и най-значим от тях:
- Период на буканиерите (1650 – 1680) – характерен с главно английски и френски пирати, базирани на Ямайка и Тортуга, които нападат испанските колонии и доставки в Карибско море и източната част на Пасифика;
- Пиратския кръг (1690-те) – далечни експедиции от Америка за грабеж на цели на мюсюлмански страни или на Британската източноиндийска компания в Индийския океан и Червено море;
- Период след Войната за испанското наследство (1716 – 1728) – тогава голяма маса англо-американски моряци и капери са демобилизирани и се заемат с пиратство в Карибско море, източното крайбрежие на Северна Америка, крайбрежието на Западна Африка и в Индийския океан.
Терминът е историческо изобретение от края на XIX век и никога не се използвал от пиратите по това време.[1] Първата му употреба е от 1894 г. от английския журналист Джордж Пауъл.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Angus Konstam, 1998, Pirates: 1660 – 1730, ISBN 1-85532-706-6, p. 6.
- ↑ George Powell, „A Pirate’s Paradise“, in The Gentleman’s Magazine, vol. CCLXXVI, N.S. 52, Jan-June 1894, p. 23.
Тази статия за исторически период все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.