Зита

Света Зита
	Света Зита
	Мумифицираното тяло на света Зита в базиликата на свети Фридиан в Лука
Девица
Родена	1212 Монсаграти или Монте Саграти, близо до Лука, Италия
Починала	27 април 1272 (на 60) Лука, Италия
Почитана в	Римокатолическа църква
Канонизация	1696
Главно светилище	Базилика на свети Фридиан, Лука
Празник	27 април
Атрибути	изобразявана с торба, ключове
Покровителство	Прислужниците, домакините, изгубените ключове, хората, осмивани заради тяхното благочестие, жертвите на изнасилване, необвързаните мирянки, сервитьорите, сервитьорките
	Света Зита в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Зита.

Света Зита (ок. 1212 – 27 април 1272) е италианска светица, покровителка на прислужниците и домашните слуги. Към нея също така се отправят молитви за откриване на изгубени ключове.

Живот

Света Зита е родена в Тоскана в село Монсаграти, недалеч от Лука, където, на дванадесетгодишна възраст, тя става прислужница на семейство Фатинели. Дълго време тя е несправедливо презирана, пренатоварвана, ругана и често бита от нейните работодатели, както и от останалите слуги, заради нейната усърдна работа и очевидна доброта. Непрекъснатият тормоз обаче се оказва безсилен да я лиши от нейния вътрешен покой, нейната любов към онези, които я наскърбяват и нейното уважение към работодателите ѝ. Чрез тази смирена и покорна въздържаност Зита в крайна сметка успява да преодолее злобата на останалите слуги и на господарите ѝ дотолкова, че е назначена за домоуправител на цялата къща. Нейната вяра ѝ позволява да упорствува срещу оскърбленията, а непроменливото ѝ благочестие постепенно тласка семейството към религиозно пробуждане.

Зита често казвала на останалите, че верността е фалшива, ако е ленива. Тя считала труда си за назначение, дадено ѝ от Бог и за част от нейното покаяние, като се подчинявала на господаря и господарката си във всяко едно отношение, тъй като Бог я бил поставил в тяхната власт. Винаги ставала няколко часа преди останалата част от семейството и използвала значителна част от времето, през което другите спяли, за да се моли. Стремяла се всяка сутрин да слуша литургията с голяма преданост, преди да се наложи да изпълни служебните си задължения, които тя изпълнявала по цял ден с такава прецизност и точност, сякаш била носена от криле, като учела при всяка удобна възможност.

Един анекдот разказва случка, в която Зита раздала цялата си храна, или тази на господаря си, на бедните. Една сутрин, докато трябвало да опече хляб, тя отишла да помогне на някого в нужда. Някои от останалите слуги се погрижили Фатинели да разберат какво се е случило; когато те отишли да проучат въпроса, твърдят, че открили ангели в кухнята, които печали хляба вместо нея.

Смърт и канонизация

Св. Зита починала мирно в дома на Фатинели на 27 април 1272. Казват, че звезда се появила над тавана, под който тя спяла в момента на смъртта ѝ. По това време тя била шестдесетгодишна^[2] и била служила на семейството 48 години. По времето, когато починала, тя практически вече била почитана като светица от тях. След като сто и петдесет чудеса, направени от нея като начин на застъпничеството ѝ, били юридически доказани, тя била канонизирана през 1696.

Тялото ѝ, ексхумирано през 1580, е открито неизгнило и днес е изложено за публично поклонение в базиликата на свети Фридиан в Лука.

Празникът ѝ в римокатолическата църква е 27 април. На този ден семействата опичат самун хляб в чест на празника ѝ.

Бележки

Бътлър, преп. Албан. Животът на Зита // Животът на отците, мъчениците и останалите по-важни светци, том IV. D. & J. Sadlier, & Company, 1864. Посетен на 27 април 2006. (Онлайн издание, публикувано от Eternal Word Television Network [1].) Това е открита част от популярна агиография от деветнадесети век. Източниците ѝ са посочени така: „Вижте живота ѝ, описан от съвременен автор и публикуван от Пейпброук, Боландиста, на 27 април, стр. 497, и Бенедикт XIV De Canoniz. lib. ii. c. 24, стр. 245.“
„Св. Зита“ в Католическата енциклопедия от 1913 Като извори са посочени: "Най-ранната биография на светицата е запазена в анонимен ръкопис, принадлежащ на фамилията Фатинели, който е публикуван във Ферара през 1688 от Монсеньор Фатинели, ‘Vita beatf[sic] Zitf[sic] virginis Lucensis ex vetustissimo codice manuscripto fideliter transumpta’. За своето по-пълно издание, наречено ‘Vita e miracoli di S. Zita vergine lucchese’ (Лука, 1752) Бартоломео Фиорито използва това и други споменавания, особено онези, взето от процеса, съставен, за да легализира вековния култ."

Допълнителна литература

Рецепта за хляба на св. Зита от Cook's Blessings, The от Demetria Taylor, Random House, Ню Йорк, 1965. (Всъщност напълно съвременна рецепта: няма претенциите да прилича на самуните, приготвяни през тринадесети век в Лука.)
Св. Зита представлява кратко описание на живота на Зита, публикувано от St. Charles Borromeo Catholic Church, Пикаюн, Мисисипи, САЩ. Не е спомената използваната литература.
Животът на св. Зита – Бътлър Животът на св. Зита – Взето от том. IV на „Животът на отците, мъчениците и останалите по-важни светци“ от преп. Албан Бътлър, изданието от 1864 е публикувано от D. & J. Sadlier, & Company)
Шей, Джон Гилмери. СВЕТА ЗИТА // Кратки илюстровани животоописания на светците. Ню Йорк, Benziger Brothers, 1894. Посетен на 27 април 2006.^{[неработеща препратка]} (Онлайн издание, публикувано от Ордена на Магнификата и Божията майка Архив на оригинала от 2009-02-10 в Wayback Machine. от Манастира на апостолите, Мон-Тремблан, Квебек, Канада.) Тази детска книга представлява „компилация, базирана на Бътлъровата Животът на светците и други източници.“

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Зита

Бележки

↑ Джоунс, Тери. Зита // Списък на светците-покровители. Архивиран от оригинала на 2007-03-06. Посетен на 11 март 2007.
↑ По този въпрос Бътлър твърди, че: „тя починала щастлива на 27 април през 1272, по което време била на шестдесет години.“ Ако той е прав, годината на нейното раждане е 1212 или 1211. Католическата енциклопедия предпочита 1271 за година на смъртта ѝ, но мълчи относно това на колко години е била тогава и кога точно е родена.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zita в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[patron-1] Джоунс, Тери. Зита // Списък на светците-покровители. Архивиран от оригинала на 2007-03-06. Посетен на 11 март 2007.

[sixty-2] По този въпрос Бътлър твърди, че: „тя починала щастлива на 27 април през 1272, по което време била на шестдесет години.“ Ако той е прав, годината на нейното раждане е 1212 или 1211. Католическата енциклопедия предпочита 1271 за година на смъртта ѝ, но мълчи относно това на колко години е била тогава и кога точно е родена.

[1]

[2]