Зимни олимпийски игри
Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.
Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).
Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения – през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война.
На олимпиадата в Осло през 1952 г. за първи път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън.[1]
Олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г. са първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите). [2] Това са и първите зимни олимпийски игри, предавани по телевизията. Тогава за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена.[3]
След олимпиадата от 1992 г. в Албервил следва олимпиадата през 1994 г. в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за олимпиадата в Сочи през 2014 г. са включени следните 15 спорта:
Проведени зимни олимпийски игри
[редактиране | редактиране на кода]Най-успешни състезатели
[редактиране | редактиране на кода]Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри при мъжете е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с 13 медала: осем златни, четири сребърни и един бронзов медал, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала. Най-успешната състезателка, Марит Бьорген, има обаче повече медали от Бьорндален – общо 15: осем златни, четири сребърни и три бронзови медала, следвана от рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.
No | Състезател | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
1 | Марит Бьорген | Норвегия | 8 | 4 | 3 | 15 |
2 | Оле Ейнар Бьорндален | Норвегия | 8 | 4 | 1 | 13 |
3 | Бьорн Дели | Норвегия | 8 | 4 | 0 | 12 |
4 | Любов Егорова | Обединен отбор, Русия | 6 | 3 | 0 | 9 |
5 | Лидия Скобликова | СССР | 6 | 0 | 0 | 6 |
6 | Иреен Вюст | Нидерландия | 5 | 5 | 1 | 11 |
7 | Клаудия Пехщайн | Германия | 5 | 2 | 2 | 9 |
8 | Клас Тунберг | Финландия | 5 | 1 | 1 | 7 |
9 | Лариса Лазутина | Обединен отбор, Русия | 5 | 1 | 1 | 7 |
10 | Томас Алсгаард | Норвегия | 5 | 1 | 0 | 6 |
11 | Бони Блеър | САЩ | 5 | 0 | 1 | 6 |
12 | Ерик Хейдън | САЩ | 5 | 0 | 0 | 5 |
13 | Раиса Сметанина | СССР | 4 | 5 | 1 | 10 |
14 | Сикстен Ернберг | Швеция | 4 | 3 | 2 | 9 |
15 | Рико Грос | Германия | 4 | 3 | 1 | 8 |
16 | Свен Фишер | Германия | 4 | 2 | 2 | 8 |
16 | Хетил Андре Омот | Норвегия | 4 | 2 | 2 | 8 |
16 | Галина Кулакова | СССР | 4 | 2 | 2 | 8 |
19 | Гунда Нойман | ГДР, Германия | 3 | 4 | 1 | 8 |
19 | Карин Енке | ГДР | 3 | 4 | 1 | 8 |
21 | Уши Дизъл | Германия | 2 | 4 | 3 | 9 |
22 | Аполо Антон Оно | САЩ | 2 | 2 | 4 | 8 |
Участия на България
[редактиране | редактиране на кода]- 1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
- 1948 г. – 4 по ски-дисциплини
- 1952 г. – 9 по ски-дисциплини
- 1956 г. – 6 по ски-дисциплини
- 1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
- 1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
- 1972 г. – 4 по ски-дисциплини
- 1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
- 1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
- 1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
- 1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
- 1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
- 1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
- 1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
- 2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
- 2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
- 2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)
Спечелени медали
[редактиране | редактиране на кода]- 1980 г. – 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
- 1998 г. – 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
- 2002 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
- 2006 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)
Кандидатури на България за домакинство
[редактиране | редактиране на кода]До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.
През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. [4] Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кортина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.
При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. [4], въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.
При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьонгчанг, Хака, Алмати и Боржоми. [4]
Вечно класиране по медали (1924 – 2018)
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: актуализиране на таблицата и добавяне на източник. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
място | държава | златни | сребърни | бронзови | общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | Норвегия | 132 | 125 | 111 | 368 |
2 | САЩ | 105 | 110 | 90 | 315 |
3 | Германия | 92 | 88 | 60 | 240 |
4 | СССР | 78 | 57 | 59 | 194 |
5 | Канада | 73 | 64 | 62 | 199 |
6 | Австрия | 64 | 81 | 87 | 232 |
7 | Швеция | 57 | 46 | 55 | 158 |
8 | Швейцария | 55 | 46 | 52 | 153 |
9 | Холандия | 45 | 44 | 41 | 124 |
10 | Финландия | 43 | 63 | 61 | 167 |
11 | Русия | 47 | 40 | 35 | 122 |
12 | Италия | 40 | 36 | 48 | 124 |
13 | ГДР | 39 | 36 | 35 | 110 |
14 | Франция | 36 | 35 | 53 | 124 |
15 | Южна Корея | 31 | 25 | 14 | 70 |
16 | Япония | 14 | 22 | 22 | 58 |
17 | Китай | 13 | 28 | 21 | 62 |
18 | ФРГ | 11 | 15 | 13 | 39 |
19 | Великобритания | 11 | 4 | 16 | 31 |
20 | Чехия | 9 | 11 | 11 | 31 |
21 | Обединен отбор | 9 | 6 | 8 | 23 |
22 | Обединен отбор на Германия | 8 | 6 | 5 | 70 |
23 | Беларус | 8 | 5 | 5 | 18 |
24 | Полша | 7 | 7 | 8 | 22 |
25 | Австралия | 5 | 5 | 5 | 15 |
26 | Хърватска | 4 | 6 | 1 | 11 |
27 | Естония | 4 | 2 | 1 | 7 |
28 | Словакия | 3 | 4 | 1 | 8 |
29 | Украйна | 3 | 1 | 4 | 8 |
30 | Чехословакия | 2 | 8 | 15 | 25 |
31 | Олимпийски атлети на Русия | 2 | 6 | 9 | 17 |
32 | Словения | 2 | 5 | 10 | 17 |
33 | Лихтенщайн | 2 | 2 | 6 | 10 |
34 | Казахстан | 1 | 3 | 4 | 8 |
35 | Унгария | 1 | 2 | 4 | 7 |
36 | България | 1 | 2 | 3 | 6 |
36 | Белгия | 1 | 2 | 3 | 6 |
38 | Испания | 1 | 0 | 3 | 4 |
39 | Узбекистан | 1 | 0 | 0 | 1 |
40 | Латвия | 0 | 4 | 4 | 8 |
41 | Югославия | 0 | 3 | 1 | 4 |
42 | Люксембург | 0 | 2 | 0 | 2 |
43 | Нова Зеландия | 0 | 1 | 2 | 3 |
44 | КНДР | 0 | 1 | 1 | 2 |
45 | Дания | 0 | 1 | 0 | 1 |
46 | Румъния | 0 | 0 | 1 | 1 |
- В жълт цвят: Вече несъществуващи държави или временни обединени отбори.
Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри
[редактиране | редактиране на кода]В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват вследствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. [5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
- ↑ www.skimuseum.net Архив на оригинала от 2017-10-30 в Wayback Machine., 29 октомври 2017
- ↑ Cortina D' Ampezzo 1956. corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
- ↑ а б в Гунчева, Елеонора. София 2014 отпадна от игрите // www.capital.bg. Икономедиа АД, 23 юни 2006. Посетен на 21 февруари 2014.
- ↑ МОК и Властите ще разследват смъртта на Кумариташвили[неработеща препратка] – статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010 г.