Направо към съдържанието

Зигфрид I (Спанхайм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зигфрид I
граф на Спанхайм, маркграф на Унгарска марка
Роден
1010 г.
Починал
7 февруари 1065 г. (55 г.)
ПогребанАвстрия
Семейство
РодСпанхайми[1]
ДецаЕнгелберт I[1]
Хартвиг фон Спанхайм
Херман фон Спанхайм

Зигфрид I фон Спанхайм (на немски: Siegfried I von Sponheim, * ок. 1010/1015, замък Спонхайм, † 7 февруари 1065, България) е прародител на каринтийските Спанхайми. Той е граф на Спанхайм, маркграф на Унгарската марка и гау-граф в Пустертал и Лавантал.

Останки от замък Спонхайм, 1834

Той произлиза от рейнските франки, където е роден в замък Спонхайм. Син е на граф Еберхард I фон Спонхайм († 1023/1065) и съпругата му Хедвиг фон Пустертал. Братовчед е на Стефан I от Спанхайм, който е прародител на останалите в рейнската родина Спанхайми, които продължават да живеят днешните князе фон Сайн и Витгенщайн.

През 1035 г. Зигфрид I е близък в свитата на император Конрад II в боевете против херцог Адалберо от Епенщайн в Каринтия. Така той идва от Рейнланд в югоизтока на тогавашното царство.

Чрез женитбата му през 1045 г. с Рихгард фон Пустертал/Лавант (* 1030, † 1072), дъщеря-наследничка на граф Енгелберт IV (990 – 1040) в Пустертал от рода на Зигхардингите, и на Лиутгард от Истрия († сл. 1051), той получава големи собствености в Тирол и Каринтия.[2][3]

През 1044 г. Зигфрид е управляващ граф на Спанхайм. През 1045 г. получава от император Хайнрих III маркграфство Унгарска марка в източна Долна Австрия. Скоро след това обаче марката отива към Бабенбергите.

През 1048 г. той е гауграф в Пустертал и граф в Лаванттал, като наследник на тъста му Енгелберт IV. Зигфрид поема и собственостите на тъста си в Горна Бавария. Скоро след това той става фогт на манастирите Бриксен и Залцбург.

През 1064 г. Зигфрид I участва в поклоническото пътуване на архиепископ Зигфрид от Майнц до Йерусалим. След една година, на връщане, той умира в България. Там той е погребан, докато съпругата му Рихгард го премества и го погребва в заплануваната от него построена църква „Св. Павел“ в Лавантал.

  • Walter Fuchs: Schloss Ortenburg, Ortenburger Baudenkmäler und die Geschichte der Reichsgrafschaft Ortenburg. Ortenburg 2000.
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. Ein genealogischer Überblick. In: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde. Nr. 36, 1994, ISSN – 6845 0078 – 6845, S. 9 – 62.
  • Heinz Pellender: Tambach – vom Langheimer Klosteramt zur Ortenburg’schen Grafschaft – Historie des Gräflichen Hauses Ortenburg, des Klosteramtes und Schlosses Tambach. Coburg 1990.
  • Friedrich Hausmann: Archiv der Grafen zu Ortenburg. Urkunden der Familie und der Grafschaft Ortenburg (= Bayerische Archivinventare 42). Band 1: 1142 – 1400. Degener, Neustadt an der Aisch 1984, ISBN 3-7686-5061-8.
  • Friedrich Hausmann: Siegfried, Markgraf der „Ungarnmark“ und die Anfänge der Spanheimer in Kärnten und im Rheinland. In: Jahrbuch für Landeskunde von Niederösterreich. Neue Folge Band 43. Wien 1977, S. 115 – 168.
  • Dr. Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg. Teil 1: Das herzogliche Haus in Kärnten. Vilshofen 1932.
  • Friedrich Hausmann, Siegfried, Markgraf der „Ungarnmark“ und die Anfänge der Spanheimer in Kärnten und um Rheinland, S. 165 – 167.
  • Dotzauer, Winfried: Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution. Stuttgart, Franz Steiner Verlag/ 2001, S. 151.
  • Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 118.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 132.
  1. а б www.wikitree.com // Посетен на 30 юни 2019 г.
  2. Siegfried I. v.Sponheim Graf i.d.Ungarnmark , ww-person.com
  3. Siegfrid von Sponheim, Count Levan & Pustertal, Carinthia zu Sonnenburg, Markgraf von Ungernmark, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com