Направо към съдържанието

Зе Роберто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зе Роберто
Лична информация
Роден
Жозе Роберто да Силва Жуниор
6 юли 1974 г. (50 г.)
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1994 – 1996
1997
1998
1998 – 2002
2002 – 2006
2006 – 2009
2006 – 2007
2007 – 2009
2009 – 2011
2011 – 2012
2012 – 2014
2015 – 2017
Общо:
Португеза
Реал Мадрид
Фламенго
Байер Леверкузен
Байерн Мюнхен
Насионал
Сантос *
Байерн Мюнхен *
Хамбургер
Ал-Гарафа
Гремио
Палмейрас
61
15
24
113
110
0
13
59
54
14
82
68
648
(1)
(0)
(0)
(17)
(5)
(0)
(2)
(9)
(7)
(1)
(6)
(3)
(51)
Национален отбор
1995 – 2006 Бразилия84(6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Зе Роберто в Общомедия

Зе Роберто (на португалски: Zé Roberto, изговаря се най-близко до Дзе Руберту, пълно име Жозе Роберто да Силва Жуниор, José Roberto da Silva Júnior, роден на 6 юли 1974 г.) е бразилски футболист, играещ за Палмейрас. Женен е, има три деца.

Започва кариерата си като ляв бек в Португеза. През 1996 г. става вицешампион на Бразилия. През 1997 г. преминава в Реал Мадрид. Конкуренцията в испанския колос обаче е жестока и Зе Роберто записва едва 15 срещи. След половин година в Испания се завръща в родината си, за да получи достатъчно игрова практика и да спечели място в националния отбор. Полузащитникът играе във Фламенго със звезди като Ромарио и Пахиня. През лятото на 1998 г. преминава в Байер Леверкузен, за да стане част от една от най-успешните епохи в историята на „аспирините“. Байер стават трикратни вицешампиони и играят финал в Шампионската лига, загубен от Реал Мадрид. Зе Роберто се утвърждава като едно от най-добрите леви крила в Бундеслигата.

През 2002 г. Зе Роберто и Михаел Балак преминават от Байер Леверкузен в Байерн Мюнхен. С „баварците“ печели три титли на Германия, три купи и Купата на Лигата. Освен това окончателно си връща мястото в националния отбор на Бразилия и става важна част от „Селесао“. През 2006 напуска клуба, заради сландал с тогавашния треньор Феликс Магат. Преминава в Сантос, където печели първенството на щата Кариока и играе полуфинал в Копа Либертадорес. За 48 мача отбелязва 12 попадения. След като Феликс Магат напуска Байерн, Зе Роберто се завръща със свободен трансфер. Печели дубъл през сезон 2007/08 и се налага като централен полузащитник, формирайки партньорство с Марк ван Бомел.

През 2009 г. напуска Байерн поради несъгласие да преподпише само за 1 сезон. От 2009 до 2011 играе за Хамбургер. Зе Роберто става чужденецът с най-много изиграни мачове в Бундеслигата. През 2011 г. преминава в Ал Гарафа. След това играе 2 сезона за Гремио.

  • Шампион на Германия-2003, 2005, 2006, 2008
  • Купа на Германия-2003, 2005, 2006, 2008
  • Купа на Лигата на Германия-2004, 2007
  • Шампион на Испания-1997
  • Суперкупа на Испания-1997
  • Шампион на щата Паулиста-2007
  • Носител на Копа Америка-1997, 1999
  • Носител на купата на конфедерациите-1997, 2005