Направо към съдържанието

Железен сулфат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зелен камък)
Железен сулфат
Имена
По IUPACЖелезен (II) сулфат
ДругиФеросулфат
Зелен камък
Структура
Кристална структураромбична
Пространствена група2/m 2/m 2/m
Координационна геометрияоктаедрична (Fe2+)
Молекулна формаPnma, No. 62
Свойства
ФормулаFeSO4
Моларна маса151,91 g/mol
Външен видбели кристали
Плътност3,65 g/cm3
Точка на топене680 °C (разлага се)
Парно налягане1,95 kPa (FeSO4 × 7Н2О)
Разтворимост във вода446,9 g/L (77 °C)
359,7 g/L (90,1 °C)
Разтворимост в алкохолНезначима
Разтворимост в етиленгликол64 g/kg (20 °C)
Магнитна възприемчивост1,24×10−2 cm3/mol
Показател на пречупване1,591
Термохимия
Стандартна енталпия на образуване−928,4 kJ/mol
Стандартна моларна ентропия107,5 J/mol·K
Специфичен топлинен капацитет100,6 J/mol·K
Опасности
H-фразиH302, H315, H319
P-фразиP305+351+338
NFPA 704
1
2
1


LD50237 mg/kg (за плъх)
Сродни съединения
Сродни катиониКобалтов (II) сулфат
Меден (II) сулфат
Манганов (II) сулфат
Никелов (II) сулфат
ДругиЖелезен (III) сулфат
Идентификатори
CAS номер7720-78-7
PubChem24393
ChemSpider22804
Номер на ООН3077
DrugBankDB13257
ChEBI75832
ChEMBL1200830
RTECSNO8500000
ATCB03AA07
SMILES[O-]S(=O)(=O)[O-].[Fe+2]
InChI1S/Fe.H2O4S/c;1-5(2,3)4/h;(H2,1,2,3,4)/q+2;/p-2
1/Fe.H2O4S/c;1-5(2,3)4/h;(H2,1,2,3,4)/q+2;/p-2
InChI ключBAUYGSIQEAFULO-UHFFFAOYSA-L
BAUYGSIQEAFULO-NUQVWONBAS
UNII2IDP3X9OUD
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Железен сулфат в Общомедия

Железният сулфат или феросулфатът (FeSO4) е една от солите на желязото със сярната киселина, в която желязото е във втора степен на окисление – Fe2+. Среща се като набор от соли с общата формула FeSO4 × nH2О. Най-често срещан е хептахидратът (FeSO4 × 7Н2О), като са известни и други стойности на n. Хидратната форма се използва в медицината за лечение на железен дефицит (анемия), както и при някои индустриални приложения. Синьо-зеленият хептахидрат е най-често срещаната форма на железния сулфат, известна още от древността. Всички железни сулфати се разтварят във вода, с получаване на водния комплекс [Fe(H2O)6]2+, който има октаедрична кристална структура и е парамагнитен. Тривиалното наименование на железния сулфат хептахидрат е зелен камък.[1] Името камък датира от времето, когато медният сулфат става известен като син камък – по аналогия железният и цинковият сулфат стават известни като зелен камък и бял камък, респективно.

Той е в списъка на основните и най-важни медикаменти на Световната здравна организация.[2]

Хидрати

[редактиране | редактиране на кода]

Железният сулфат най-често може да бъде срещнат под формата на хидрати, като част от тези форми съществуват свободно в природата:

Безводен железен сулфат.
  • FeSO4 × H2O – смолнокит,[3] рядко срещан;
  • FeSO4 × 4H2O – розенит,[4] бял, често срещан, може да бъде продукт на дехидратирането на меланитерит;
  • FeSO4 × 5H2O – сидеротил,[5] рядко срещан;
  • FeSO4 × 6H2O – ферохексахидрит,[6] рядко срещан;
  • FeSO4 × 7H2O – мелантерит,[7] синьо-зелен, често срещан.

Тетрахидратът се стабилизира, когато температурата на водните разтвори достигне 56,6 °C. При 64,8 °С тези разтвори образуват както тетрахидрат, така и монохидрат.[8]

Всички споменати минерални форми са свързани с окислителните процеси при преработването на рудите на желязото – пирит, марказит, халкопирит. Много от тях преминават бърза дехидратация и последващо окисление.

Производство

[редактиране | редактиране на кода]

При обработването на стоманата, преди полагането на покритието, стоманената ламарина или прът се прекарва през вана с разтвор на сярна киселина (ецване). Тази обработка произвежда значителни количества железен сулфат като страничен продукт.

Друг източник за получаване на железен сулфат е при производството на титанов диоксид от илменит чрез сулфатния процес.

Железен сулфат се получава и при окислението на пирита:

Реакции

[редактиране | редактиране на кода]

При разтваряне във вода железните сулфати образуват воден комплекс – [Fe(H2O)6]2+. Представлява безцветен, парамагнитен йон.

При нагряване железният сулфат първо губи кристализационната си вода и зелените кристали се превръщат в кафяво, безводно, твърдо вещество. При по-нататъшно нагряване на безводната сол се освобождават серен диоксид и серен триоксид, водейки до образуването на червеникаво-кафявия железен (III) оксид. Разпадането на железния сулфат започва при около 680 °С.

Както всички железни (II) соли, железният сулфат е редуктор. Той редуцира азотната киселина до азотен оксид и хлор до хлорид:

При излагането на въздух, железният сулфат се окислява, образувайки жълто-кафяво покритие от „основен железен сулфат“, който е адукт на дижелезния троксид (Fe2O3) и дижелезния трисулфат [Fe2(SO4)3]:

Приложения

[редактиране | редактиране на кода]

Индустриално, железният сулфат се използва главно като прекурсор на други железни съединения. Той е редуциращ агент и като такъв е използван за редуцирането на хроматите в цимента и водата до по-малко токсичните съединения на Cr3+, както и при отстраняването на фосфатите във водата.[1] Железният сулфат се използва в текстилната промишленост като фиксатор при боядисването.

Заедно с други съединения на желязото, феросулфатът се използва при лечението и профилактиката на анемия. Запекът е честа и неприятна нежелана реакция, свързана с прилагането на перорални добавки и лекарства, съдържащи железни съединения.

Железният сулфат се продава като железен сулфат хептахидрат, който се използва за понижаване на рН в почвите (при силно алкална почва), така че растенията да могат да извличат хранителните вещества от почвата.[9]

В градинарството се използва за лечение на желязна хлороза.[1][10] Въпреки че не е бързодействащ като железния етилендинитрилотетраацетат (ЕДТА), ефектите от железния сулфат са далеч по-дълготрайни. Може да бъде смесен с компост и вкопан в почвата, за да се създаде запас, траещ до няколко години.[11] Използва се и при омекотяването на тревата и в препаратите против мъх.[1]

Друго приложение е добавянето на железен сулфат към охлаждащата вода, която тече през месинговите тръби на турбините, за да се образува защитно покритие, устойчиво на корозия.

Използва се при утаяването на елементарно злато от разтвори, съдържащи златен хлорид (най-често това е злато, разтворено в царска вода).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Железен сулфат // rulen.eu. Посетен на 21 май 2018.
  2. ↑ WHO Model List of Essential Medicines (19th List) // World Health Organization. 2015. p. 29. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  3. ↑ Szomolnokite // Mindat.org. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  4. ↑ Rozenite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  5. ↑ Siderotil Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  6. ↑ Ferrohexahydrite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  7. ↑ Melanterite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  8. ↑ Seidell, Atherton, Linke, William F. Solubilities of Inorganic and Organic Compounds. 2nd. D. Van Nostrand Company, 1919. p. 343. (на английски)
  9. ↑ Acid or alkaline soil: Modifying pH – Sunset Magazine // www.sunset.com. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  10. ↑ Koenig, Rich. Control of Iron Chlorosis in Ornamental and Crop Plants // Utah State University, 1996. p. 3. Посетен на 21 май 2018. (на английски)
  11. ↑ Handreck, Kevin. Gardening Down Under: A Guide to Healthier Soils and Plants. 2nd. Collingwood, Victoria, CSIRO Publishing, 2002. ISBN 0-643-06677-2. p. 146. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iron(II) sulfate и страницата Eisen(II)-sulfat в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Железен_сулфат&oldid=11576244“.