Зелена гълъбка

	Зелена гълъбка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Russulales
семейство:	Russulaceae
род:	Гълъбки (Russula)
вид:	Зелена гълъбка (R. virescens)
	Научно наименование
	Russula virescens Fr., 1836
	Синоними
	Agaricus virescens Schaeff., 1774;
	Зелена гълъбка в Общомедия
	[ редактиране ]

Зелената гълъбка (Russula virescens) е вид базидиева гъба от род Гълъбки. В България е добре разпространена и популярна, тъй като плодното тяло е голямо, лесно се разпознава от други гъби и е ядливо.

Описание на вида

Отначало гуглата е сплескана, с тъмно зелена кожица без пукнатини. Скоро гуглата се разтваря. Тогава кожицата се пропуква откъм ръба на гуглата и отделените зелени парцалчета сформират концентрични кръгове върху бял или бледо сив фон. Често кожицата в центъра остава невредима. Цветът на кожицата варира от бледо до тъмно зелен. Гуглата е вдлъбната в центъра. Ръбът е целокраен.

Месото е твърдо и крехко, с приятен вкус и без миризма.

Пластинките са бели до кремави и сгъстени. Не са сраснали с пънчето. Споровият прашец е бял, а индивидуалните спори са безцветни.

Пънчето е бяло, цилиндрично, твърдо, крехко, чупливо и пълномесесто. Пръстенче и калъфче около основата липсват.

Месторастене и събиране

Само в широколистни гори, но се среща и в смесени, върху богата почва. Обича дъб и бук и се среща поединично или на малки групички. Не обича директната светлина. Среща се рядко въпреки широкото си разпространение, но е добре позната. От гълъбките това е може би най-лесният за разпознаване вид и заради това най-събираният в България. Расте от юли до септември.

Гъбата се приготвя по същите начини като други гъби в прясно състояние. Не става за сушене.

Възможни двойници са други гълъбки със зелени гугли като тревистозелената гълъбка (R. aeruginea), R. heterophylla, зелени разновидности на сивата (R. cyanoxantha) и виненочервената (R. xerampelina) и други. Кожицата на никоя от тези не се напуква като при зелената. И четирите изброени са също така ядливи.

Отровната зелена мухоморка (Amanita phalloides) се различава с пръстенче и калъфче около нейното пънче. Липсват зелените късчета върху гуглата.

Източници

„Нашите гъби“, Цв. Хинкова, М. Друмева – Димчева, Г. Стойчев, В. Чалъков, Земиздат, 1986