Здравко Петров (критик)
| Здравко Петров | |
| български литературен критик и историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Институт за литература при БАН |
Здравко Петров Желев е литературен критик и историк, есеист, публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 юни 1928 г. в Шумен. Следва право (1947-1949), но завършва философия в Софийския университет (1954).[1]
Редактор във в. „Народна младеж“, в. „Народна култура“ и сп. „Септември“. Аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1960-1963). Защитава кандидатска дисертация на тема „Ленинизацията на марксическата критика през 30-те години“ (1963). Научен сътрудник (1963), старши научен сътрудник I степен (1967) и старши научен сътрудник II степен (1980) в Института за литература при БАН (1963-1999). Завежда отдел „Критика“ в сп. „Пламък“ (1970-1972), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1973). Член на Съюза на българските писатели.
Умира на 23 март 2000 г. в София.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Дебютът му на критик е през 1949 г. във в. „Литературен фронт“.[1]
Известен е като критик „импресионист“.[2], а също и „поетът в критиката“, и „крачеща библиотека“[3]
Той е един от знаменитата „тройка“ литературни критици (заедно с покойните Кръстьо Куюмджиев и Тончо Жечев).[3]
Съставител и редактор на редица сборници.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Тодор Павлов“ (в съаторство с Н. Попов, 1958)
- „Срещи с големи и малки“ (1962)
- „Асен Разцветников“ (1963)
- „Вечни спътници“ (1966)
- „Литературни силуети“ (1966)
- „Мъдростта на древните митове“ (в съавторство с Цветан Стоянов, 1968; 1975)
- „Личности и съдби“ (1970)
- „Профили на съвременници“ (1973)
- „Законно и незаконно родени умове“ (1976)
- „Критика и критици“ (1977)
- „Тръбачът. Биография на Гео Милев“ (1977)
- „Избрано. Портрети на поети“ (1978)
- „Силуети на любими автори“ (1978)
- „Асоциативни пътувания“ (1980)
- „Моят свят“ (1980)
- „Творци от няколко поколения“ (1984)
- „Възрожденци“ (1987)
- „Критици“ (1988)
- „Поети“ (1988)
- „Страници за поезията“ (1988)
- „Приказници“ (1990)
- „Пред саркофазите на историята“ (1996)
- „Историята като безумие“ (1997)
- „Изкуството на критика“. Съст. Мариана Тодорова. София: Карина М, 2003, 220 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Мариана Тодорова, Сабина Беляева, „Здравко Петров“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.278-279.
- ↑ „Почина Здравко Петров“, в. „Култура“, бр. 12, 31 март 2000 г.
- ↑ а б Любомир Стаматов, „Критик по съдба и призвание: в памет на Здравко Петров“, в. „Литературна мисъл“, 1999, кн. 2, с. 189-190.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Здравко Петров в Литературен свят
- От и за Здравко Петров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Здравко Петров в
Моята библиотека - Здравко Петров в „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“
- Статии
- „Бокачо и неговият „Декамерон“
- „Младостта на литературния критик. Откъс от есе към книгата „Творци и книги“ на Борис Делчев“ Архив на оригинала от 2020-10-11 в Wayback Machine., виртуално литературно списание за метареализъм Нов стрелец, 2010, бр. 2
|
