Направо към съдържанието

Збаражко княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Збаражко княжество
1456 г. – 1627 г.
      
Герб
Герб
френска карта от 1700 г.
френска карта от 1700 г.
СтолицаЗбараж (Тернополска област)
Официален езикруски
РелигияПравославно християнство
Форма на управлениеМонархия
княз
Фьодор Несвицки

Збаражското княжество (на украински: Збаразьке князівство; на полски: Księstwo Zbaraskie) e отделно васално княжество в рамките на Великото литовско княжество (от 1569 г. на Полско-Литовска държава), съществувало в периода 1456–1627 г.[1] в югозападната част на историческата област Волиния и северната част на Подолието, имащо за столица град Збараж (днес районен център в Тернополска област на Украйна).[2][3][4]

Збаражкото княжество възниква на наследствените вотчинни земи на рутенския княжески род Несвицки, който традиционно се считат за родова линия, произхождаща от рода на великия литовски княз Гедимин.[4][5] Нови ДНК опровергават тази теория и установяват еднозначно, че родът Несвицки (приел по-късно фамилното име Збаразки от името на главната им резиденция в Збараж) произхожда от рода Рюриковичи – основатели на Киевска Рус.[5]

През 1434 г. Фьодор Несвицки признава васалитета си спрямо полския крал, като запазва за себе си и своите потомци наследствената неприкосновеност на своето княжество (с градовете Збараж, Виница, Хмелник).[4] През 1463 г. неговият син Семьон започва да се нарича княз Збаразки.[4]

Збаражкото княжество е имало статут на княжеска волост.[4] Държавната администрация не се меси във вътрешните му работи; князете Збаразки безусловно, но въз основа на общодържавни правни актове, извършва управлението, събират данъци и упражняват съдебната власт.[4] Те са били задължени да оказват военна помощ на своя сюзерен и не са имали независима външна политика.[4]

През втората половина на XVI век Збаражкото княжество фактически губи своето автономно устройство, а владетелите му стават обикновени кралски васали – едри земевладелци.[4] Въпреки това, князете Збаражки, а след измирането на рода през 1621 г., техните наследници – князете Вишневецки, формално запазват титлата си „княз“ на Збаражкото княжество.[4]

  1. Однороженко, Олег. Monumenta Rutheniae Heraldica. Т. 11: Руські королівські, господарські та князівські печатки ХІІІ - ХVІ ст. Харків, Інститут української археографії та джерелознавства ім. М.С. Грушевського Національної академії наук України, 2009. ISBN 966-7409-21-Х. с. 95. Посетен на 2024-02-26. (на украински)
  2. Kowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
  3. Kowalski, Mariusz. Księstwa w przestrzeni politycznej I Rzeczpospolitej // Rola geografii społeczno-ekonomicznej w badaniach regionalnych. Kielce, Instytut Geografii AŚ, PTG, 2007. str. 177–186. (на полски)
  4. а б в г д е ж з и Бабій, П. Збаразьке князівство // Тернопільський енциклопедичний словник. Т. 1: А–Й. Тернопіль, Видавничо-поліграфічний комбінат «Збруч», 2004. ISBN 966-528-197-6. с. 633. Посетен на 2024-02-25. (на украински)
  5. а б Kowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. str. 155-156, 385. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Збаразьке князівство“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​