Зафир Петров
| Зафир Петров | |
| български свещеник и революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Зафир Петров Георгиев е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Драгобраще, Кочанска околия, в българско семейство. Става свещеник и същевременно се занимава с революционна дейност и е главен ръководител на революционния комите в Драгобраще. След като Кочанско попада в Сърбия след Балканските войни, на 26 ноември 1914 година в селото е открита чета на ВМОРО, която[1] дава сражение на сръбските войски. След това сражение властите залавят най-видните българи в селото, начело с поп Зафир и ги откарват в Кочани, където са пребити от бой. Поп Зафир не издава нищо и е погребан жив.[2]
На 27 април 1943 година вдовицата му Спасена Зафир Петрова, на 78 години, родом от Разловци и жителка на Драгобраще, подава молба за българска народна пенсия.[1] Свидетели на фактите в молбата са Дойчин Митев, Софроний Пешков и Стефан Ангелов от Драгобраще. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 365.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 366.
