Зафир Белев
Зафир Белев | |
български революционер | |
Роден |
1845 г.
|
---|---|
Починал | 1907 г.
|
Семейство | |
Деца | Наум Белев |
Зафир Георгиев (Гьорчев) Белев (изписване до 1945 година: Зафиръ Георгиевъ Бѣлевъ) е български възрожденец и революционер от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Зафир Белев е роден през 1845 година в град Охрид[1], тогава в Османската империя. Взима участие в българските църковни и просветни борби в Охрид - член е на Охридската българска община. В 1871 година е осъден на шест месеца затвор. Прекарва година и половина в Русия, а след завръщането си в Охрид работи като кафеджия.[2]
През 1880-1881 година участва в Охридското съзаклятие. След подаване на петиция до руския консул в Битоля в 1880 година е арестуван и осъден доживот на заточение.[3] По време на разпит, на въпрос дали е българин или грък, Белев отговаря:
„ | Яс - бугарин. Во Охрид грци немат, вие знаите.[4] | “ |
Лежи три и половина години в Битоля, след което е заточен в Пеас Куле. В 1890 година е амнистиран и се установява в София.
Автор е на мемоари на охридски говор с гръцки букви „Запис за таксиратот и мъката“[5], съхранявани в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и издадени през 2001 година в Охрид.[6][7]
Баща е на Наум Белев.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според някои данни е роден към 1842 година. Самият Белев пише, че при разпит през 1881 година е заявил, че е на 38 години - Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски, Охрид 2001, с. 81.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 142. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 473, 473, 488.
- ↑ Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски. Охрид, Завод за заштита на спомениците на културата и Народен музеј Охрид, 2001. с. 56.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 46.
- ↑ Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски. Охрид, Завод за заштита на спомениците на културата и Народен музеј Охрид, 2001.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 88 - 89.