Запорожки район
| Запорожки район | |
  | |
 към 17.07.2020 г. | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Районен център | град Запорожие |
| Площ | 4693,7[1] km² |
| Население | 874 200[2] души (17.07.2020) |
| Часова зона | UTC+2:00, лятото: UTC+3:00 |
| Официален сайт | www.zoda.gov.ua |
Запорожки район (на украински: Запорізький район) е териториално-административна единица на Запорожка област на Украйна. Административен център е град Запорожие.
География
[редактиране | редактиране на кода]Запорожки район се намира в северозападната част на Запорожка област. Разделен е на две части от река Днепър и град Запорожие.
Запорожки район заема благоприятно икономическо-географско положение и е част от околоградската зона на град Запорожие.
Река Днепър пресича района от север на юг и има приток – река Конка.
Районът граничи с Днепропетровска област на запад, а на изток с Волински, Ореховски и Василевски райони на Запорожка област. На юг територията на районът се ограничава от Каховското водохранилище.
Климатът е умереноконтинентален.
През територията на района минават реките Днепър, Стари Днепър, Конка, Мокра Московка, Томаковка, Суха Сура, Бабурка, Горна Хортица, Средна Хортица, Долна Хортица, както и Каховското водохранилище.
История
[редактиране | редактиране на кода]Районът е съществувал между 1923 и 1930 г., след това е разпуснат и създаден наново на 11 февруари 1939 г.[3] и просъщестува до 1962 г. (до януари 1926 г. се нарича Вознесенски, а от 1945 г. – Хортицки (Горно-Хотицки)[4], а по време на окупацията от Нацистка Германия между 1929 и 1930 г. има статус на немски национален окръг). През 1962 г. районът отново е разтурен. Въстановен е отново на 4 януари 1965 г.[5] и просъщестува в този си вид до 2020 г.
След това, на 17 юли 2020 г.,[6] в резултат на административно-териториалната реформа на Украйна, районът е разширен, като включва следните територии:[6][7]
- (дореформения) Запорожки район,
- Вилнянски район (на украински: Вільнянський район),
- Орихивски район (частично; на украински: Оріхівський район),
- Новомиколаивски район (на украински: Новомиколаївський район),
- както и града с областно значение Запорожие.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на района в разширените граници от 2020 г. е 874 200 души.[7]
Населението на района в границите до 17 юли 2020 г. към 1 януари 2020 г. е 56 364 души, от които градското население е 17 213 души, а селското население е 39 151 души.[8] Според преброяването от 2001 г. населението е 54 804 души, към 1 януари 2013 г. – 57 893 души.[9]
Според преброяването от 2001 г. разпределението на жителите на района по роден език е следното:[10]
- Украински език – 83,85 %.
- Руски език – 15,43 %.
- Беларуски език – 0,18 %.
- Арменски език – 0,16 %.
- Български език – 0,05 %.
- Молдовски език – 0,04 %.
Административно устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Районът в разширените си граници от 17 юли 2020 г. е разделен на 17 териториални общини (громади),[7] включително 2 градски, 4 селищни и 11 селски общини (в скоби – техните административни центрове):
- Градски:
- Запорожска градска община (град Запорожие),
- Вилнянска градска община (град Вилнянск);
- Селищни:
- Селски:
- Биленковска селска община (село Биленке),
- Долинска селска община (с. Долинске),
- Матвиивска селска община (с. Матвиивка),
- Михайливска селска община (с. Михайливка),
- Михайло-Лукашевска селска община (с. Михайло-Лукашеве),
- Новоолександривска селска община (с. Новоолександривка),
- Павливска селска община (с. Павливске),
- Петро-Михайливска селска община (с. Петро-Михайливка),
- Степневска селска община (с. Степне),
- Таврийска селска община (с. Таврийске),
- Широкевска селска общност (с. Широке).
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В икономиката на района водещо място заема селскостопанското производство.[11] В отрасловата структура на селското стопанство растениевъдството заема 70%, животновъдството 29%.[11]
Основните отрасли на растениевъдството са отглеждането на зърнени култури (зимна пшеница, ечемик, овес, елда, царевица), отглеждането на маслодайни култури (слънчоглед, рапица) и зеленчукопроизводство.
В животновъдството основните отрасли са месодайно и млекодайно говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство.
Основните области на производство на района са селскостопанска техника, промишленост на варовик, гипс и свързващи вещества, производство на алкохолни напитки, в частност, ликьори и водка.[11]
Археология
[редактиране | редактиране на кода]- В околностите на село Канивске има палеолитно находище „Мира“ на възраст 27-28 хиляди години, открито през 1995 г. на десния бряг на Днепър.[12][13]
- В катакомбната гробница „Тягунова могила“ в с. Маривка е открита двуколесна каруца със запазено колело с диаметър 0,6 m, на ок. 5 хиляди години.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Децентралізація. Запорізький район // Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ Прес-центр ініціативи «Децентралізація». Нові райони: карти + склад. 17 липня Верховна Рада України прийняла Постанову № 3650 «Про утворення та ліквідацію районів». Згідно з документом, тепер в Україні 136 районів, перелік, карти і склад яких - нижче: // 2020-07-17. Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ Відомості Верховної Ради СРСР. — 1939. — № 8 (31). — 23 березня. — С. 4.
- ↑ Попівський, М. Ф. Українська РСР: Адміністративно-територіальний поділ: на 1 вересня 1946 року. Київ, Інформайно-статистичний відділ при Секретаріаті Президії Верховної ради Української РСР; Українське вид-во політичної літератури, 1947 г. с. 196-197. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ Президія Верховної Ради Української РСР. Указ Президії Верховної Ради Української РСР. Про внесення змін в адміністративне районування Української РСР. (Відомості Верховної Ради, 1965, № 3, ст. 64) (Зміни в текст не внесені. Додатково див. Указ Президії Верховної Ради Української РСР № 3н-06 від 05.02.65) // 1965. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ а б Верховна Рада України. Постанова Верховної Ради України. Про утворення та ліквідацію районів. (Відомості Верховної Ради України (ВВР), 2020, № 33, ст.235) // www.zakon.rada.gov.ua. 2020-07-19. Посетен на 2020-07-18. (на украински)
- ↑ а б в Прес-центр ініціативи «Децентралізація». Нові райони: карти + склад. 17 липня Верховна Рада України прийняла Постанову № 3650 «Про утворення та ліквідацію районів». Згідно з документом, тепер в Україні 136 районів, перелік, карти і склад яких - нижче: // 2020-07-17. Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ Державна служба статистики України. Чисельність наявного населення України на 1 січня 2020 року // . , 2020. Стор. // 2020. с. 52-54. Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ Державна служба статистики України. Чисельність наявного населення України на 1 січня 2013 року // 2013. с. 63. Архивиран от оригинала на 2023-01-24. Посетен на 2023-05-25. (на украински)
- ↑ Розподіл населення регіонів України за рідною мовою у розрізі адміністративно-територіальних одиниць // Архивиран от оригинала на 2013-10-06. Посетен на 2016-06-22. (на украински)
- ↑ а б в Запорізька обласна державна адміністрація. Промисловість // Архивиран от оригинала на 2013-05-17. Посетен на 2023-05-26. (на украински)
- ↑ В. Н. Степанчук, С. Н. Рыжов, А. С. Пудовкина, И. Б. Писарев. Раскопки стоянки Мира под Запорожбем в 2008 г. // Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2015-10-11. (на украински)
- ↑ В. Н. Степанчук. Стоянка Мира в Среднем Поднепровье: к вопросу o гомогенности палеолитических слоёв // Stratum plus. Посетен на 2015-10-11. (на украински)
- ↑ Чередниченко Н. Н., Пустовалов С. Ж. Боевые колесницы и колесничие в обществе катакомбной культуры (по материалам раскопок в нижнем Поднепровье) // Советская археология, 1991, № 1, стр. 206-216. // Архивиран от оригинала на 2023-05-26. Посетен на 2016-02-23. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запорожский район“ и страницата „Запорізький район“ в Уикипедия на руски и украински език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |