Запаметяващо устройство

Не бива да се бърка с компютърна памет.

Твърд диск

Запаметяващо устройство (ЗУ) е устройство, предназначено за запис и съхранение на данни върху носител на информация. В основата му на работа може да бъде всеки физически феномен, който осигурява привеждане на системата към две или повече устойчиви състояния.. Чрез запаметяващи устройства се реализира съхранението на компютърни данни.

Класификация

По формата на записаната информация:

• аналогови;
• цифрови.

По устойчивост на записа и възможност за презапис:

• Постоянни, чието съдържание не може да се изменя от крайния ползвател (например BIOS) и допуска само четене на информацията.
• Записващи, в които ползвателят може да запише информация еднократно (например CD-R).
• Многократно презаписващи (например CD-RW).
• Оперативни – позволяват запис, съхранение и четене на информация в процеса на работа. Бързи, но скъпи запомнящи устройства от този тип са изградени от тригери (например SRAM), по-бавни, но по-евтини разновидности са изградени от кондензатори и полеви транзистори (например DRAM). И двата типа са енергозависими.

По енергозависимост:

• енергонезависими, в които записите не се изтриват при изключване на захранването;
• енергозависими, в които записите се изтриват при изключване на захранването;
  • статични, при които за запазване на информацията е достатъчно запазването на захранващото напрежение;
  • динамични, при които информацията деградира с времето и освен захранващо напрежение е необходима периодична регенерация.

По тип на достъпа:

• С последователен достъп (например магнитна лента).
• С произволен достъп (RAM) (например оперативна памет).
• С директен достъп (например твърд диск).
• С асоциативен достъп (специални устройства, за повишаване на производителността при бази данни).

По геометрично изпълнение:

• дискови (магнитни дискове, оптични, магнитооптични);
• лентови (магнитни ленти, перфоленти);
• барабанни (магнитни барабани);
• картови (магнитни карти, перфокарти, флашкарти, смарткарти);
• печатни платки (модули памет, DRAM, картриджи).

По физически принцип:

• перфорационни (с отвори)
  • перфокарта
  • перфолента
• с магнитен запис
  • феритна памет (пластини и др.)
  • магнитни дискове
    • твърд магнитен диск
    • гъвкав магнитен диск
  • магнитни ленти
  • магнитни карти
• оптични
  • CD
  • DVD
  • HD-DVD
  • Blu-ray Disc
• магнитооптични:
  • CD-MO
• с натрупване на електростатичен заряд в диелектрици (кондензаторни ЗУ, запомнящи електроннолъчеви тръби);
• използващи полупроводникови ефекти (EEPROM, флашпамет)
• звукови и ултразвукови (закъснителни линии);
• свръхпроводящи (криогенни елементи);

По броя на устойчивите (разпознаваеми) състояния на един елемент от паметта:

• двоични
• троични
• десетични

Най-разпространени днес

• Магнитни (например в банкови карти)
• Флашпамет: USB флаш, карти памет в телефони и фотоапарати, SSD
• Оптични дискове: CD, DVD, Blu-Ray и др.
• Твърд диск
• Чипове SDRAM (DDR SDRAM и XDR)

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запоминающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​