Запаметяващо устройство
- Не бива да се бърка с компютърна памет.
Запаметяващо устройство (ЗУ) е устройство, предназначено за запис и съхранение на данни върху носител на информация. В основата му на работа може да бъде всеки физически феномен, който осигурява привеждане на системата към две или повече устойчиви състояния.[1]. Чрез запаметяващи устройства се реализира съхранението на компютърни данни.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]По формата на записаната информация:
По устойчивост на записа и възможност за презапис:
- Постоянни, чието съдържание не може да се изменя от крайния ползвател (например BIOS) и допуска само четене на информацията.
- Записващи, в които ползвателят може да запише информация еднократно (например CD-R).
- Многократно презаписващи (например CD-RW).
- Оперативни – позволяват запис, съхранение и четене на информация в процеса на работа. Бързи, но скъпи запомнящи устройства от този тип са изградени от тригери (например SRAM), по-бавни, но по-евтини разновидности са изградени от кондензатори и полеви транзистори (например DRAM). И двата типа са енергозависими.
По енергозависимост:
- енергонезависими, в които записите не се изтриват при изключване на захранването;
- енергозависими, в които записите се изтриват при изключване на захранването;
- статични, при които за запазване на информацията е достатъчно запазването на захранващото напрежение;
- динамични, при които информацията деградира с времето и освен захранващо напрежение е необходима периодична регенерация.
По тип на достъпа:
- С последователен достъп (например магнитна лента).
- С произволен достъп (RAM) (например оперативна памет).
- С директен достъп (например твърд диск).
- С асоциативен достъп (специални устройства, за повишаване на производителността при бази данни).
По геометрично изпълнение:
- дискови (магнитни дискове, оптични, магнитооптични);
- лентови (магнитни ленти, перфоленти);
- барабанни (магнитни барабани);
- картови (магнитни карти, перфокарти, флашкарти, смарткарти);
- печатни платки (модули памет, DRAM, картриджи).
По физически принцип:
- перфорационни (с отвори)
- с магнитен запис
- феритна памет (пластини и др.)
- магнитни дискове
- магнитни ленти
- магнитни карти
- оптични
- магнитооптични:
- с натрупване на електростатичен заряд в диелектрици (кондензаторни ЗУ, запомнящи електроннолъчеви тръби);
- използващи полупроводникови ефекти (EEPROM, флашпамет)
- звукови и ултразвукови (закъснителни линии);
- свръхпроводящи (криогенни елементи);
По броя на устойчивите (разпознаваеми) състояния на един елемент от паметта:
- двоични
- троични
- десетични
Най-разпространени днес
[редактиране | редактиране на кода]- Магнитни (например в банкови карти)
- Флашпамет: USB флаш, карти памет в телефони и фотоапарати, SSD
- Оптични дискове: CD, DVD, Blu-Ray и др.
- Твърд диск
- Чипове SDRAM (DDR SDRAM и XDR)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Варламов, И. В. и др. Микропроцессоры в бытовой технике. Радио и связь, Массовая радиобиблиотека. Вып. 1110, 1987. с. 4.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запоминающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |