Направо към съдържанието

Записки от подземието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Записки от подземието
Записки из подполья
АвторФьодор Достоевски
Създаване1864 г. (стар стил)
Русия
Първо издание1864 г.
 Русия
Оригинален езикруски
ISBNISBN 9789545974786
НачалоЯ человѣкъ больной… Я злой человѣкъ. Непривлекательный я человѣкъ. Я ду‐маю, что у меня болитъ печень. Впрочемъ я ни шиша не смыслю въ моей болѣзни и не знаю навѣрно что у меня болитъ. Я не лѣчусь и никогда не лѣчился, хотя медицину и докторовъ уважаю. Ктому‐же я еще и суевѣренъ до крайности; ну, хоть настолько, чтобъ уважать медицину. (Я достаточно образованъ, чтобъ не быть суевѣрнымъ, но я суевѣренъ.) Нѣтъ‐съ, я не хочу лѣчиться со злости. Вотъ вы этого навѣрно не изволите понимать.
КрайВпрочемъ здѣсь еще не кончаются «записки» этого парадоксалиста. Онъ не вы-держалъ и продолжалъ далѣе. Но намъ тоже кажется, что здѣсь можно и остано-виться.
Записки от подземието в Общомедия

„Записки от подземието“ (на руски: Записки из подполья; Zapiski iz podpol'ya) е новела от Фьодор Достоевски, публикувана през 1864 г. Считана е от много за един от първите екзистенциални романи.[1] Представя се като извадка от мемоарите на горчив и изолиран разказвач, който е пенсиониран държавен служител, живеещ в Санкт Петербург. Първата част от историята е разказана под формата на монолог или като дневник на „подземния човек“ и атакува възникващата западна философия, особено „Какво да се прави?“ на Николай Чернишевски. Втората част на книгата е назована „По повод мокрия сняг“ и описва някои събития, които изглеждат като разрушителни и понякога подновяват подземния човек, който действа като антигерой.

Значение в световната литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Много екзистенциалисти, и по-специално Жан-Пол Сартр, смятат новелата като въведение към своята философия.
  • Фридрих Ницше казва, че в този роман „истината крещи“.
  1. Kaufmann, Walter (1956). Existentialism From Dostoevsky to Sartre. New York: Meridian Books. p. 52.