Запал (устройство)
Запа́лът е средство за възпламеняване на заряда за взрив на ръчни гранати и при артилерийските оръдия XV – XVII век. (а при някои артилерийски системи и до XX век), а също и за възпламеняване на заряда в минните и подривните работи. Запалите биват с мигновено (например – МД-2) или със забавено (ЗДП) действие.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Руководство по материальной части средств инженерного вооружения. Средства минирования и разминирования – М.: Военное издательство МО СССР, 1963
- Инженерные боеприпасы. Руководство по материальной части и применению. Книга первая. – М.: Военное издательство МО СССР, 1976
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запал (устройство)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |