Замък на Банкете

Замък на Банкете
Castello di Banchette
	Замък на Банкете Castello di Banchette
	Местоположение в Банкете
Информация
Страна	Италия
Терит. единица	замък, дворец
Архитект	Отавио Джермано
Основаване	13 век, 19 век
Известни обитатели	граф Емилио Пинкия
Статут	частен
Състояние	отворен при определени събития
Собственик	Floramo Corporation srl
Сайт	Официална уеб страница
Регион	Пиемонт
	Замък на Банкете в Общомедия

Замъкът на Банкете (на италиански: Castello di Banchette) се намира в градчето Банкете в Регион Пиемонт, Северна Италия.

История

Първоначалата постройка е построена в края на 13 век като укрепен дом с квадратна форма, вход на първия етаж от съображения за сигурност и с малко на брой и тесни прозорци. След като сградата е подобрена няколко десетилетия по-късно, тя се превръща в баронски замък. Добавянето на кула от едната страна на укрепления дом гарантира отлична защита при нужда. През 15 и 16 век той е снабден със стена и с малки постройки до нея.

Замъкът е подлаган на разрушение в различни епохи от преминаващи банди, испански и френски войници, като в средата на 19 век остават да стърчат само външните му зъбери.

В края на 19 век Емилио Пинкия (* 25 април 1842 в Торино, † 8 май 1934 пак там) – граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа, желае да създаде резиденция, разделена на различни помещения, подходящи както за представителни функции, така и за дом на няколко семейства, и поверява работата на Отавио Джермано, сътрудник на известния архитект Алфредо д'Андраде. Тогава се прави реконструкция и върху съществуващите руини се изгражда неоготическа вила с компактен двуетажен, украсен със зъбери корпус, с квадратна ъглова кула и с теракотени декорации около прозорците. Сградата е заобиколена от голям парк, който се спуска надолу към река Дора Балтеа.

От 18 век до средата на 20 век замъкът е собственост на рода Пинкия, след което преминава в ръцете на графиня Мария Меркурина Арборио ди Гатинара. В началото на 2013 г. собствеността върху замъка преминава в ръцете на Floramo Corporation srl, компания от първостепенно значение в химическия, индустриалния и продуктовия анализ, принадлежаща на сем. Куаля. През 2014 г. той отваря врати за посещения и за провеждането на събития като сватби, събития – част от Карнавала на Банкете и др.

Призракът на замъка

Говори се, че в средата на 15 век в замъка живеела красивата девойка Алексина заедно с родителите си. Тя била сгодена за богат, млад и много ревнив мъж. Един ден в замъка дошъл рицар, пътувал много по света и с разказите си забавлявал семейството, което не познавало друго място освен района на Канавезе. Годеникът на Алексина започнал да ревнува и една вечер, след като всички заспали, безшумно влязъл в спалнята на рицаря и пробол сърцето му с кама. Престъплението и убиецът били разкрити на следващата сутрин. Алексина силно се разстроила и осъзнавайки, че е неволната причина за драмата, предпочела да отиде в манастир.

Духът на убития мъж все още витае из стаите на замъка. Призракът често посещава библиотеката в новата сграда, където много хора са забелязвали висок, строен, млад човек, носещ дълга нощница, изцапана с кръв на гърдите. Той не минава през стените, а през отворените врати, след което върви нагоре или надолу по стълбите, минавайки от една стая в друга. Предпочитанието му на библиотеката подсказва, че помещението, в което е бил убит, се е намирало именно там.