Замък Хоровице
| Нов замък Nový zámek | |
 Общ изглед на замъка | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Чехия |
| Терит. единица | Средночешки край |
| Местоположение | Хоровице |
| Стил | Барок |
| Статут | Национален паметник на култура |
| Състояние | Открит за посещения |
| Нов замък в Общомедия | |
Замъкът Хоровице (на чешки: zámek Hořovice) или Нов замък е национален паметник на културата на Чехия. Намира се в град Хоровице, Средночешки край. Днес в неговите помещения се намира музей, който представя историята на сградата и нейните обитатели.[1]
Разположение и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Замъкът Хоровице се намира в едноименния град в Централна Бохемия, Чехия, на около 40 км от Прага. На територията му се намира парк с площ от около 6.4 ха.[2]
Първоначално построената в бароков стил сграда на Новия замък претърпява няколко преустройства през втората половина на XIX век и първата половина на XX век. В строителните модификации на замъка участват последователно архитектите Готлоб Енгелхард (Gottlob Engelhardt), Ото Хизер (Otto Hieser) и Ернст Хайгер (Ernst Haiger). В резултат на тези промени сградата придобива елементите на необарок и късния класицизъм.
Големият парк е създаден в началото на XVIII век като симетрично композирана барокова градина. В началото на XIX век той е частично преобразен в пейзажна градина. Освен художествената украса от края на XIX век, към забележителностите на парка се отнасят Слънчевата порта и решетъчна ограда около двора на замъка. Те са украсени със скулптури от работилницата на Матиаш Бернард Браун (Matyáš Bernard Braun).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Замъкът в Хоровице се нарича Нов замък, защото на територията на имението се намира още един. Той е построен няколко века по-рано и е известен като Стар замък. Разстоянието между двата замъка е около 200 m.[1]
Старият замък
[редактиране | редактиране на кода]Старият замък представлява средновековна крепост. Намира се върху скала, над река. Първото писмено сведение за него е от 1233 г., когато имението се притежава от рода Жиротин, основал града Хоровице.[4] До 1422 г. за историята на замъка няма надеждни данни. След този период за него се споменава във връзка с хуситските войни. Собственици по това време са от рода Хулер. През 1430 г. в продължение на девет дни хуситите обсаждат крепостта, след което целият имот преминава в тяхно владение.[1]
През XVI век замъкът е собственост на рода Ричан. Най-значимият от Ричаните, Вацлав Литвин (1565 – 1596 г.), събира в него голяма колекция от ценни книги. Колекцията съществува до началото на XIX век и губи своята цялостност, когато през 1852 г. имението се продава на рода от Хесен. Синът на Вацлав, Ян Литвин, е последният от Ричаните собственик на хоровското имение. Той участва в пражка дефенестрация през 1618 г. и след поражение на бунтовното дворянство неговото имущество, се конфискува. През 1622 г. конфискуваното имение се придобива от рода Мартиници и е тяхно притежание до 1685 г., когато умира последният собственик, Бернард Игнац. В края на XVII век в Хоровице се появява силезки род от Врбно и Брунтал.[1]
Новият замък
[редактиране | редактиране на кода]В края на XVII век граф Ян Франтишек от Врбно става собственик на имението в Хоровице. Придобива го поради брак с дъщеря на предишния собственик, Бернард Игнац. В периода 1690 – 1705 г. Франтишек построява едноетажна сграда на югоизток от стария замък, който вече не отговарял на изискванията за представителна благородническа резиденция. Новата постройка се разширява през 30-те и 40-те години на XVIII век. Към нея се пристрояват две дълги странични крила. Новосъздаденият между тях двор се затваря с ажурна решетъчна ограда. Оградата се украсява със скулптури на известния чешки скулптор Матиас Бернард Браун (Matyáš Bernard Braun). Построява се също така едно по-късо югозападно крило и се създава голям парк във френски стил. На един от входовете на парка се изгражда порта със скулптурна украса. Над решетъчните ѝ врати е изковано слънце, което дава име на портата – Слънчева. Малко след 1756 г. към фасадата на североизточното крило се пристроява ризалит. В замъка от този период се е запазила фреска от някогашната главна зала.[3]
Изменения се правят също в началото на XIX век – в парка се създава централна алея, а в интериора на замъка на мястото на главната зала се построява стълбище. В южната част на централното крило се изгражда нова главна зала.[3]
Замъкът и околностите му претърпяват съществена промяна след 1852 г., когато хесенският курфюрст Фридрих Вилхелм I купува имението за своята съпруга Гертруда. В периода между 1856 и 1868 г. прави се цялостна реконструкция на югозападното крило. Изгражда се също нов етаж и се отваря просторен проход на мястото на капелата в централното крило. Освен това построяват се зала, наречена Славикова, и кула с наблюдателница. Интериорите се оформят в стила на късния класицизъм. През 1889 – 1896 г. в североизточното крило се построява капела. По същото време по фасадата и в някои интериори се внасят необарокови елементи.[3][5]
През 1917 г. замъкът е национализиран и се използва като лагер за военнопленници. През 1922 година той е върнат на Хайнрих фон Ханау-Шаумбург, правнук на Фридрих Вилхелм, който извършва последната значителна модернизация на интериорите. Потомците на Фридрих Вилхелм притежават замъка и неговите околности до 1945 г., когато цялата собственост е конфискувана от държавата по заповед на президента Едвард Бенеш. Веднага след Втората световна война замъкът се използва като военна болница. В периода 1956 – 1974 г. в замъка се намира средно техническо училище по машиностроене. През 1974 г. сградата е напълно реновирана. Замъкът става достъпен за посещение от 1985 г.[3][5]
Музеи и експозиции
[редактиране | редактиране на кода]Новият замък в Хоровице е обявен за национален културен паметник през 2000 г. В неговите помещения се намира музей, който представя историята на сградата и нейните обитатели. Експозициите включват мебели, предмети от бита, произведения на изкуството и архивни документи. На приземния етаж има изложба на стари играчки и игри. Замъкът е отворен за посетители и на неговата територия се организират различни, включително частни, събития. Замъкът се управлява от Националния институт за паметници.[2][5]
В сградата на Стария замък се намират галерия и музей на града Хоровице. Постоянните експозиции са разположени на първия етаж на източното крило на главната сграда на замъка. Една от колекциите е посветена на историята на градския музей. Представени са също експонатите от Националната етнографска изложба в Прага през 1895 г.[6][7][8]