Направо към съдържанието

Залезът на кумирите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Залезът на кумирите
Götzendämmerung (oder Wie man mit dem Hammer philosophiert)
АвторФридрих Ницше
Създаване1888 г.
Германия
Първо издание1889 г.
Оригинален езикНемски
ЖанрФилософия

ПреводачГеорги Кайтазов (1992)
Исак Паси (2004)
ISBNISBN 9544450114 (1992)
ISBN 954-739-571-8 (2004)
Залезът на кумирите в Общомедия

„Залезът на кумирите“ е кратък авторски сборник с текстове, публикуван в оригинал през 1889 г. от немския философ Фридрих Ницше. В България излиза през 1992 г. и под името „Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)“, в превод на Георги Кайтазов.[1]

Книгата на Ницще, издание с обем под 100 стандартни страници, съдържа единадесет кратки дяла. Встъпителният се състои от афоризми, по-нататък следват няколко кратки текста, но повечето от дяловете обединяват номерирани параграфи по теми с приблизително общо звучене.

Ницще написва книгата бързо в есента на 1888 г. и прави няколко малки добавки в коректурите, а на своите приятели съобщава, че е изготвил едно 'перфектно' и 'задълбочено' 'въведение към цялата своя философия'[2]. Това се оказва последното негово съчинение и то излиза от печат след окончателния му психически срив в януари 1889 г.

В краткия предговор Ницше енигматично и многозначително сам е предcтавил своята книга. „Кумирите“ или „идолите“ от заглавието вероятно препращат не толкова към идолопоклонничеството, колкото към предразсъдъците и убежденията, които Франсис Бейкън вече е предcтавил като своеобразни идоли[3]. „Чукът“ е не само е символ на разграждането, но се използва и при гравирането на надписи, а както става ясно от предговора, има и медицинскo чукчe, за което Ницше определено загатва. Последният дял, озаглавен „Чукът говори“, е повторение на една страница от Тъй рече Заратустра[4].

В книгата Ницще обръща внимание на настъпилото обезличаване на индивида под влияние на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Платон в Академията. На този упадък на човека Ницше противопоставя един нов култ на нетеизма към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности“. Само този „свръхчовек“ с безкрайната си "воля за мощ" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане“ на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. Философията в/на съчинението може да се приеме и като антиутопия и ирония на автора към историята и философията.

  1. „Залезът на кумирите“ e по-точният превод, възприет и в повечето публикации на чужди езици, което го различава от „Залезът на боговете“ на Рихард Вагнер: на немски Götzen-Dämmerung срещу Götter-Dämmerung. Отделно се отбелязва, че здрачаване би било по-точно от залез.
  2. писма до Карл Фукс и Жак Бурдо септември и декември 1888 г., в Nietzsche F., Briefe
  3. Kaufmann W., The Portable Nietzsche, New York; Viking, 1954, p.463; в предходните две години Ницше е изучвал съчиненията на Бейкън
  4. Ницще Ф., Тъй рече Заратустра, София: Народна Култура, 1990, с. 226 (III, 10.29)