Закария Гнунеци
| Закария Гнунеци Զաքարիա Գնունեցի | |
| миниатюрист | |
| Роден | ок. 1500 г.
село Хжиж |
|---|---|
| Националност | Армения |
| Стил | миниатюра |
| Период | 16 век |
| Закария Гнунеци в Общомедия | |
Закария Гнунеци (на арменски: Թորոս Տարոնացի) е средновековен арменски книгописец, миниатюрист и поет.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Хжиж, недалече от езерото Ван. Произхожда от арменския княжески род Прошян.[3] Началното образование получава на остров Лим на езерото Ван. По-късно изучава в манастира Ахтамар изкуството на калиграфия и книжна живопис. След смъртта на един от неговите учители, Овсеп Ахтамарци, пише поема в неговата памет. Известен е също с имената Хжеци и Лимеци, свързани с местата, където е учил. Назовават го Гнунеци, след ръкополагането му за епископ на провинция Гнуняц. Посещава Рим, където преписва и илюстрира романизираната „История на Александър“. Ръкописът днес се съхранява в Ереван, в Института за древни ръкописи Матенадаран (№ 5472). През 40-те години на 16 век живее в Константинопол и създава за арменския патриарх на града, Аствацатур, още едно копие на „История на Александър“. Ръкописът е от 1544 г., намира се в Манчестър.[4]
Известен е като поет и миниатюрист. Учител е на последния голям представител на арменската средновековна миниатюра, Акоб Джугаеци.[5] В поезията му се усеща влиянието на изтъкнатия арменски поет, Нерсес Шнорали. Точният брой на написаните от Гнунеци произведения не е известен. На неговото авторство се приписват десетки поеми и стихове, обогатили „История на Александър“.[3][6]
- Миниатюри на Закария Гнунеци. Ванско евангелие от 1575 г. (Матенадаран, № 4831)
-
-
-
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kevork B. Bardakjian. A Reference Guide to Modern Armenian Literature, 1500 – 1920: With an Introductory History. – Wayne State University Press, 2000. рр. 32, 573. ISBN 978-0-8143-2747-0.
- ↑ Abba Seraphim. The Forgotten Patriarchate: A Brief Historical Note on the Armenian Catholicosate of Aghtamar. The Glastonbury Review, 2013, № 123.
- ↑ а б Акинян Н. А. Закария епископ Гнунеац и его таги, Զաքարիա Եպիկոպոս Գնունեաց եւ իւր տաղերը. – Вена, 1910. – 87 с.
- ↑ Симонян А. А. Армянский перевод «Повести об Александре Македонском» и его редакции, Историко-филологический журнал АН АрмССР, 1979, № 1, С. 113 – 128.
- ↑ Чугасзян Л. Б. С. Дер-Нерсисян, А. Мхитарян. Армянские миниатюры Исфагана., Историко-филологический журнал АН АрмССР, 1988, № 4, С. 212 – 219.
- ↑ История всемирной литературы., М.: Наука, 1985, Т. 3, С. 535.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Закария Гнунеци“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |