Задушен мат
Задушен мат в шахмата е мат, даден от кон, при който царят не може да се движи, защото е напълно заобиколен (или задушен) от собствените си фигури. Класическата му форма е известна като мат на Лусена или мат на Филидор.
Матът обикновено се получава в ъгъла на дъската, тъй като са необходими по-малко фигури, за да заобиколят царя там. Най-често срещаната форма на задушен мат се вижда на съседната диаграма. Конят на полето f7 поставя мат на царя на h8, който е възпрепятстван да избяга от топа на g8 и пешките на g7 и h7. Задушеният мат е получен след 1.Дg8+ Т:g8 2.Кf7#. По същия начин, белият цар може да бъде матиран на h1 от чер кон на f2. Аналогичните помощници на a1 и a8 са по-редки, защото рокадата на царския фланг е по-често срещана от рокадата на дамския фланг и приближава царя до ъгъла.
Първите позиции на този вид комбинации са открити при персийските мансуби (етюди) от IX век.
Методи
[редактиране | редактиране на кода]За да се появи задушен мат от този вид в игра, обикновено е необходимо да се пожертва материал, за да се накарат фигурите да задушат царя – играчът е малко вероятно доброволно да обгради своя цар с фигури по начин, който прави възможен задушен мат.
Мат на Лусена
[редактиране | редактиране на кода]a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Матът на Лусена е матиращ модел, който завършва със задушен мат. Шах с дамата принуждава царя да отиде в ъгъла на дъската, за да не бъде матиран веднага. Шах с коня го изважда от ъгъла, за да последва двоен шах от коня и дамата, който го връща в ъгъла. Жертва на дамата до царя принуждава вземането ѝ с топа, който затваря царя и конят го матира.
Механизмът на комбинацията „задушен мат“ от позицията на диаграма 1 е обсъден за първи път през 1497 г. от испанеца Луис Рамирес де Лусена в книгата „Повторението на любовта и изкуството да играеш шах“.[1]
1. Дe6+ Цh8 (не може 1. ... Цf8?? 2. Дf7Х) 2. Kf7+ Цg8
3. Kh6++ Цh8 4. Дg8+!! Т:g8 5. Kf7Х!!
Известен е също като „наследството на Филидор“ и погрешно е наричан мат на Филидор, който го прилага над 250 години по-късно.[2]
Пример може да се намери в играта Ян Тиман – Найджъл Шорт на турнира в Тилбург през 1990 г. От позицията на диаграма 2 играта продължава 27. Кf7+ Цg8 28. Кh6+ Цh8 29. Дg8+ Т:g8 30. Кf7X (диаграма 3).[3] (Белите биха наложили мат, дори ако техният топ и пешката на e7 бяха премахнати от дъската, а черните имаха кон на f6. В този случай 27.Кf7+ Цg8 28.Кh6++ Цh8 [28...Цf8 29.Дf7#] 29.Дg8+ К:g8 [или 29...Т:g8] 30.Кf7 мат.)
Диаграма 2
|
Диаграма 3
|
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Дебютни капани
[редактиране | редактиране на кода]Понякога е възможен задушен мат още в дебюта на играта. Един от най-известните и най-често срещаните е в Будапещенския гамбит (A51-A52). Възниква след ходовете:
1. d4 Кf6 2. c4 e5
3. d:e5 Кg4 4. Оf4 Кc6
5. Кf3 Оb4+ 6. Кbd2 Дe7!
7. a3 Кg:e5! Жертва на офицера за мат.
8. a:b4?? Кd3# (диаграма 4). Конят не може да бъде взет, защото пешката на e2 е свързана пред белия цар от черната дама на e7.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Друг известен пример е матът в Гамбит Блекбърн (C50). Наричан е Шилингов гамбит Блeкбърн на английския играч от XIX век Джозеф Хенри Блекбърн; предполага се, че го е използвал, за да спечели шилинги от аматьори. В игра срещу любител Блекбърн го постига с ходовете:
1. e4 e5
2. Кf3 Кc6
3. Оc4 Кd4?!
4. К:e5!? Дg5!
5. К:f7?? Д:g2
6. Тf1 Д:e4+
7. Оe2 Кf3X (диаграма 5).
Добре познат е капанът в Защита Каро–Кан, Вариант Щайниц-Карпов (B17):
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
1. e4 c6
2. d4 d5
3. Кc3 d:e4
4. К:e4 Кd7
5. Дe2!? Кgf6??
6. Кd6# (диаграма 6).
Този капан се е срещал в много игри, може би най-ранният записан пример е Алехин – Четирима аматьори, Сеанс на едновременна игра, Палма де Майорка 1935 г.
Има и примери от Сицилианска защита:
1. e4 c5 2. Кf3 Кc6 3. d4 cd 4. К:d4 Кf6 Диаграма 7
|
Диаграма 8
|
Примери от игри
[редактиране | редактиране на кода]a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Пример за подобен задушен мат при игра на ниво майстор е партията Едуард Ласкер – Израел Хоровиц, Ню Йорк 1946 г.:
1. d4 Кf6 2. Кf3 d5
3. e3 c5 4. c4 c:d4
5. К:d4 e5 6. Кf3 Кc6
7. Кc3 d4 8. e:d4 e:d4
9. Кb5 Ob4+ 10. Od2 0-0
11. O:b4 К:b4 12. Кb:d4 Дa5
13. Кd2 Дe5+ 14. Кe2 Кd3# (диаграма 9).[4]
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Друг пример е играта Волфганг Унцикер – Ортвин Сарапу, Шахматна олимпиада в Зиген 1970 г.:
1. e4 c5 2. Кf3 Кf6 3. e5 Кd5 4. Кc3 e6 5. К:d5 e:d5
6. d4 Кc6 7. d:c5 О:c5 8. Д:d5 Дb6 9. Оc4 О:f2+
10. Цe2 0-0 11. Тf1 Оc5 12. Кg5 Кd4+ 13. Цd1 Кe6
14. Кe4 d6 15. e:d6 О:d6?? 16. К:d6 Тd8 17. Оf4! К:f4? 18. Д:f7+ Цh8 19. Дg8+! (диаграма 10).[5] Черните се предават – следва 19...Т:g8 20. Кf7#.
Задушен мат се среща и в играта на Пол Морфи. През 1849 г. в Нови Орлеан той го постига с черните фигури срещу Джеймс Макконнел за 23 хода:[6]
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Приет царски гамбит, Традиционен вариант (C38)
1. е4 e5 2. f4 e:f4 3. Kf3 g5 4. Oc4 Og7 5. d3 h6 6. 0-0 Kf6 7. c3 d5 8. O:b5 c6 9. Oc4 d5 10. e:d5 c;d5 11. Дe2+ Oe6 12. b3 0-0 13. d4 Ke4 14. Oc2 f5 15.Kbd2 Kc6 16. c4?? Груба грешка. Води не само до загуба на пешка, но и до опасна атака на черните. 16. ... O:d4+ 17. K:d4 K:d4 18. Дd3? Трябваше 18. Дd1 за подсилване на първата линия. Тогава на 18. … Дb6 следва 19. О:е4, а на 18. … К:с2 19. Д:с2 Дb6+ 20. с5 К:с5 21. h3 със спасение за белите. 18. … Дb6!! Заплашва със задушен мат в 2 хода. 19. Цh1 K:c2! Завлича бялата дама и открива за черната диагонала b6-g1. 20. Д:с2 Кf2+ 21. Цg1?? Нова груба грешка, този път решаваща. Трябваше 21. Т:f2 със загуба на качество, но предпазване от мат. В позицията на диаграма 11 черните играят 22. … Дg1+!!, принуждавайки белия топ да вземе черната дама 23. Т:g1 и да блокира царя си от всяко движение. Конят на черните поставя мат 23. … Кf2#.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biblioteca Virtual del Patrimonio Bibliográfico > Búsqueda › Repetición de amores y Arte de ajedrez. [Inc. San Román
- ↑ Sonja Musser Golladay. Los Libros de Acedrex Dados E Tablas: Historical, Artistic and Metaphysical Dimensions of Alfonso X's "Book of Games". 2007. ISBN 978-0-549-27434-6. с. 278–.[неработеща препратка]
- ↑ Тиман – Шорт
- ↑ Ласкер срещу Хоровиц
- ↑ Унцикер срещу Сарапу
- ↑ Джеймс Макконнел срещу Пол Морфи, Приет царски гамбит, Традиционен вариант (C38), Нови Орлеан, 1849, chessgames.com.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Вайнштейн Б. С. – Ловушки Ферзьбери. — М.: ФиС, 1990. — С. 54. — 192 с. — 100 000 екз. — ISBN 5-278-00272-7.
- Карпов А. Е., Евгений Гик – Шахматный калейдоскоп // Старинный мат — Москва: Наука, 1981, С. 39—46.
- Hooper, David; Whyld, Kenneth (1994). smothered mate. The Oxford Companion to Chess (2nd). Oxford University Press, ISBN 0-19-866164-9
- Golombek, Harry (1977). Golombek's Encyclopedia of Chess. Crown Publishing, ISBN 0-517-53146-1
- Edward Winter – The Smothered Mate