Заверче
Заверче Zawiercie | |
Църква „Св. ап. Петър и Павел" | |
Страна | Полша |
---|---|
Войводство | Силезко войводство |
Окръг | Заверченски окръг |
Община | Заверче |
Площ | 85,25 km² |
Население | 51 258 души (2014) 601 души/km² |
Кмет | Миро̀слав Ма̀зур |
Пощенски код | от 42-400 до 42-431 |
Телефонен код | (+48) 32 |
МПС код | SZA |
Официален сайт | www.zawiercie.eu |
Заверче в Общомедия |
Завѐрче (на полски: Zawiercie) е град в Южна Полша, Силезко войводство. Административен център е на Заверченски окръг. Обособен е в самостоятелна градска община с площ 85,25 км2.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е в централната част на географския макрорегион Катовишко-Ченстоховско плато североизточно от Домброва Гурнича.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на името Заверче датира от 1431 година в един документ издаден от княз Болеслав V Хусита.
В периода (1975-1998) градът е част от Катовишкото войводство.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 51 258 души. Гъстотата е 601 души/км2.[1]
Демография:
- 1939 – 34 000 души
- 1946 – 21 225 души
- 1955 – 31 055 души
- 1975 – 51 175 души
- 1981 – 63 725 души
- 1991 – 57 082 души
- 2002 – 53 963 души
- 2009 – 49 124 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в града:
- Марек Кристян Емануел Бачевски — полски писател
- Юзеф Барила — полски генерал
- Владислав Йенджеевски — полски боксьор
- Агнешка Мрожинска — полска танцьорка и актриса
Градове партньори
[редактиране | редактиране на кода]- Ебензе, Австрия
- Понте Ламбро, Италия
- Каменец Подолски, Украйна
- Долни Кубин, Русия
- Борнхайм, Германия
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Панорама
-
Катедрала „Св. ап. Петър и Павел“
-
Железопътната гара
-
Паметник на незнайния войн
-
Църква „Св. Троица“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр.141 (посетен на 17 януари 2015 г.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|