Направо към съдържанието

Жълтоклюн щъркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълтоклюн щъркел
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
семейство:Щъркелови (Ciconiidae)
триб:Mycteriini
род:Жълтоклюни щъркели (Mycteria)
вид:Жълтоклюн щъркел (M. ibis)
Научно наименование
Linnaeus, 1766
Жълтоклюн щъркел в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтоклюният щъркел (Mycteria ibis) е птица от семейство Щъркелови. Среща се и в България.[2]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Тегло на тялото - 1,9-2,3 кг.

Разпространен е в Южна Испания, Северен Мадагаскар, Централна и Южна Африка. В България е установен еднократно като случаен транссахарски залетник.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с насекоми (бръмбари, мравки, пеперуди и богомолки), риби, земноводни (жаби и гущери), червеи, малки бозайници.

Гнезденето го строи мъжкия, докато женската търси храна и клонки. Любовния им месеци са март и април.

  1. Mycteria ibis (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Mycteria ibis // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)