Направо към съдържанието

Жълта тинтява

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълта тинтява
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Тинтявоцветни (Gentianales)
семейство:Тинтявови (Gentianaceae)
триб:Gentianeae
род:Тинтява (Gentiana)
вид:Жълта тинтява (G. lutea)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Жълта тинтява в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтата тинтява (Gentiana lutea) е вид многогодишно тревисто растение от род Тинтява. Стъблата достигат до 1 m височина. Неразклонени са, прави и гладки, със срещуположни, яйцевидно-елипсовидни, сдиплени по дъговидните жилки листа. На цвят те са сиво-зелени от восъчния налеп по тях. Най-долните листа имат дръжки и тръбовидни влагалища, средните са по-малки, а най-горните са най-дребни и са напълно приседнали.

Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използва при ревматизъм, подагра и малария.[2]

Цветовете са събрани в пазвени прешленовидни съцветия. Златистожълтите венчета имат къса тръбица и дълги линейни 5 дяла. В средата се открояват 5 тичинки с дълги дръжки и сраснали прашници. Цъфти през юли и август. Находищата и на тази лечебна тинтява поради безогледното ѝ събиране силно са обеднели. Напоследък се наблюдава обилен цъфтеж в района на Резньовете и Скопарника — резултат от охраняването на тези райони в Народния парк „Витоша“ и нарастващата екологична култура на туристите.

  1. Червена книга на Република България. Жълта тинтява. Посетен на 1 март 2014
  2. Билките във всеки дом, изд. Медицина и физкултура, София, 1982